Търсене на души ( Soulless )

Глава 20

Мразех тренировките , а сега станаха адски много .Даже се чудех ако случайно ни нападне нещо , аз едва ли ще имам сили да реагирам от трениривки и изтощение. А Стейси изобщо не си поплюва , тя е леко вманиачена като стане дума за тренировки.
- Колко пъти да ти повтарям , че трябва да съсредоточиш енергията си към тъпата чаша , за да я събориш?!?Защо не ме разбираш , ЛИСА! –крещеше ми все едно съм на война

-Стейси, ако продължаваш да ми крещиш така нищо няма да стане. Ти ми причиняваш още повече стрес.-отговорих й

Тя блъсна дневника на дядо си на земята и си тръгна бясна.

-Аааа, дневника! – чух я да вика и се върна- ОЩЕ СЪМ БЯСНА!

Засмях се и реших да си почина малко.Исках просто да ям и да гледам някой филм .Слязох във всекидневната и точно да седна , чух Мат.

-Уууу вижте , вижте , вижте !Дъртия полицай си е довел млада жена .Сигурно ще и вземе показания. – засмя се той

- Всъщност той не е женен. Какво му пречи да води жени? – попита Хенри.

-Нищо. – отговорих-Просто Мат е гнусен и стои на сухо от доооста време за това в съзнанието му има само едно нещо.

-Какво? – попита Хенри.

-Хенри, ти сериозно ли не разбра? – попита го Мат, гледайки го със странна физиономия.

-Не, какво трябваше да разбера?

С Мат само се погледнахме подсмяхме се под мустак и след това седнахме за поредния ден , в който Стейси и Брад ще ни оставят.

След няколко часа „Бъфи, убийцата на вампири" вече ни омръзна телевизора и Мат предложи да тренираме.Когато започнахме тренировките забелязах , че ми е трудно , сякаш не мога да възпроизведа животинската си форма , трябваха ми адски много усилия.

-Лиса, какво ти става? – попита ме Мат.

- Не знам.Трудно ми е и странното , е че ме боли.

- Стегни се и опитай пак!

Послушах го и започнах на ново , но промяна нямаше . Беше трудно и болезнено, а да не казвам колко изтощително беше.

-Лиса!Стегни се!Какво ти става? Искаш да ни подведеш ли? Искаш да не успеем заради теб?- разкрещя ми се Мат.

- Единственото , което искам е да съм си нормално момиче , което няма нищо общо с този свят и с цялата тази драма! – казах ядосано.

- Е няма как да стане! За това приеми го и започни да работиш , защото ако стане нещо , аз няма да тичам да те спасявам ,както Дерек направи!

- СТИГА! – изкрещях , защото темата Дерек ми беше много тежка .Бях си затворила очите явно от яд и когато ги отворих видях Мат да лежи до едно дърво.- Божичко, какво стана?

С много усилия го заведох обратно в нас , Стейси и брат ми вече се бяха прибрали и веднага дойдоха да помогнат.Обясних им какво е станало и Стейси заби поглед в мен.

-Стейси , не гледай мен помогнете на Мат!- казах й притеснено.

-Добре съм- каза плахо Мат- бях леко зашеметен.

- Какво стана? – попитах го .

- Не разбра ли? Това беше ти.-отговори ми.

Чух думите му и ми беше трудно да разбера как по точно съм го направила.

-Лиса, ти каза , че си била ядосана , нали?- попита ме Стейси , аз само кимнах- И не си успяла да си минеш в животинската форма ,нали?-отново кимнах- Значи има само едно обяснение и то , е че си овладяла черна магия с идването на кървавата луна. За това и не успя да събориш чашата , защото те карах да го правиш с бяла магия , а тя е с природен източник, докато черната има нужда от много негативни емоции , за да бъде използвана.

- А другата и форма , защо става така?- попита Хенри.

-Не знам , ще потърся причината в дневника и ще видя всякакви източници , но докато не разберем какво става не се опитвай да използваш другата форма и се пази от негативните си емоции и тези на другите.

-Звучи ми лесно, сякаш отново ще съм нормална. – казах с усмивка .