Търсене на души ( Soulless )

Глава 13

Преместването беше най - хубавото нещо , което ми се е случвало от много време . Тъжно нали? Брат ми наистина не ме контролираше и не се вреше в моите неща . Със Стейси се разбираха чудесно , даже повече от чудесно . Между тях имаше нещо , но сякаш се страхуваха да го покажат . Наблегнах на тренировките , всеки ден се прибирах насинена и разранена . Колегите ми бяха любопитни и задаваха въпроси . След изчезването на Тиша и Кет всички бяха предпазливи , но и любопитни . Ако бях в тяхното положение сигурно и аз бих искала да знам истината , но сега нещата не стоят по този начин . Сега трябва да се пазим от полицията и от хората , защото ако разберат за нас всичкия труд ще отиде по дяволите . Никой не би повярвал на версията с куклите , най - милото нещо , което могат да направят ако разберат е да ни пратят в лудница , а мен това не ме устройва . Бях предпазлива и наблюдавах хората много внимателно , за да намерим друга кукла , но без успех . Всеки ден се взирах във всеки , който видя като някоя откачена , но безрезултатно . Започвахме да си мислим , че няма други в този град и се чудехме къде да търсим другите .

 - Дали са отишли в по - големи градове с цел прикритие? - попита Хенри - Ако населението е  голямо би следвало по - лесно да  намират жертвите си , тук е прекалено очевидно ,когато някой изчезне . 

 - И това е възможно , но според мен в Дол Таун има още от тях . - каза Дерек .

 - Не са търсили сърцето на Лиса отдавна. Може да е била Тиша или Кет. - допълни Мат .

 - Чакай малко. Мат , ти говориш против твоята любима . Какво е станало с теб? - попитах го. 

 - Приех нещата , каквито са . Тя беше гадна и искаше да ме убие . Лесно преживявам трагедиите. - усмихна се той . 

 - Защо ли не се изненадвам? - обелих очи .

През целия ден развивахме теории за нашите врагове . Нямахме доказателства , нямахме нищо , на което да се опрем . Когато спряхме да се правим на философи реших да отида до магазина да взема нещо за хапване . Мат и Дерек почти всеки ден бяха в нас и хладилника почти винаги беше празен . Все едно живея с четири момчета , не с две . Взех си телефона облякох се и излязох . Времето беше хубаво , както и безгрижната разходка . Магазина беше на две минути път ако не и по - малко . В този град наистина е по - добре да се движа пеша , разведряващо е . Влязох в магазина и започнах да пълня количката. Задължителното условие на всички ни беше - месото . Касиерите , както винаги бяха лъчезарни и усмихнати . Супер приятни хора. Изклизайки телефона ми звънна беше Дерек , вдигнах , но веднага след това нещо друго привлече вниманието ми . Отпред стояха три момичета неверотно красиви и еднакви - тризначки . Бяха с вързани червени коси , кафеви  очи и светла кожа . Те ме гледаха втренчено , тогава забелязох светлинките около слънчевия им сплит , всяка една от тях имаше по три . Бях сама опитах се да ги подмина , но те попречиха пътя ми . " Помощ " казах на Дерек и си вкарах телефона в джоба си . Чувах гласа му въпреки , че не беше на високо говорител , беше притеснен и крещеше .