Търсене на души ( Soulless )

Глава15

Връзката на Брад  и Стейси се развиваше , за разлика от моята с Дерек . Исках да изкарам цял ден с него без да мисля за тренировки , изпити или нападения от кукли . За това се разбрахме да се видим в пицарията на среща . Не помня от кога не се бяхме целували , тъжно нали. Подготвях се цял ден , цяла вечер не бях спала да пробвам дрехи и направих огромна грешка да връхлетя в стаята на Стейси , за да поискам съвет , но не съвет получих , а сърдечен удар . Хванах ги двамата с брат ми в многооо неудобна поза и естествено изпищях . Хенри дойде и той стана свидетел на всичко . Стейси и брат ми се опитваха да се покрият и да ни обяснят очевидното , но аз просто исках да повърна. Прибрах се в стаята си и си набих в главата , че трябва да чукам преди да вляза където и да е . Не знам дали от вълнението заради срещата или от изключително гнусната гледка, но сън не ме хвана . На сутринта се срамувах да ги погледна , мисля че чувството беше взаимно . Хенри се опита да разчипи леда , но опитите си останаха такива . Все пак със Стейси обмислихме облеклото ми и грима . Оправях се цял ден , сърцето ми сякаш искаше да изкочи . Когато дойде момента за срещата се огледах . Бях с къса розова рокля , вдигната коса и нощен грим . Признавам си го , този път се бях постарала. Чух клаксона от колата на Дерек и излязох нетърпеливо , даже не казах „чао“ на Стейси и момчетата .

-Уоу , да не отиваме на бал? – попита изненадано Дерек – Нали разбра , че отиваме е най – долнопробната пицария в света?

-.Облеклото не е заради пицарията , а заради теб. – усмихнах му се .

Почувствах се неловко , той не  очакваше да съм издокарана и май му стана неудобно .Пътят мина в мълчание и си мислих , че съм прекалила , до момента , в който той ме хвана за ръка . Усмихнах се , беше неописуемо чувство сякаш не го бях пипала цяла вечност. Пристигнахме в пицарията , хванати за ръка тръгнахме към масата в закътания кът на заведението . Мислех си всякакви неща как трябва да реагирам , какво да правя – сякаш бяхме на първа среща . Оставих избора на Дерек все пак той ме познаваше и знаеше какво обичам . Всяка минута беше като нереална , отдавна мечтаех за момента , в който ще останем сами . По – средата на срещата ни се изцапах , както обикновено правя , за да ме изтрие той ме целуна . Едновременно гнусно , но и изпепеляващо . Целувките му винаги са ми въздействали като афродизиак.

Всичко се провали , когато в пицарията влезе едно момче , в него видях 5 светлинки около слъчевия сплит . Колкото и невинно да изглеждаше момчето беше наш враг . Русата коса , кафевите очи и изключително красивата кожа , приличаше на 15 годишен .Защо точно сега? Не можем ли да изкараме една нормална среща? Нямаше какво да направя и казах на Дерек .