Търсене на души ( Soulless )

Глава 37

На сутринта отбягвах погледа на Том, беше ми странно, че изобщо ме прегърна. Знам, че реагирам като малко дете на една проста прегръдка, но бях неподготвена, а и последното, за което мисля са мъже.

- Лиса, ще останем тук и днес. - каза брат ми закусвайки.

- Не може ли да се махнем по - бързо? - попитах го.

-Защо? На мен ми хареса да спим заедно - усмихна се Томас.

Сигурно цялата почервенях, беше ми свръх неудобно. В стаята настана пълна тишина, даже на Стейс хапката й падна от вилицата, брат ми го гледаше лошо, а нашият въоръжен до кости приятел се хилише самодоволно. Отказах се да ям и се качих да се преоблека, Стейс ме последва.

- Какво е станало снощи? - попита ме тя щом влязохме в стаята ми.

- Нищо не е станало.

- Тогава той за какво говори, да не сте се забавлявали цяла вечер без да кажеш на най - добрата си приятелка?

- Хаха, ти си луда. Единственото, което стана, е че ме прегърна по някое време през нощта. Недей позволява на мръсното си съзнание да ти вкарва филми в главата. - отговорих й обличайки къса ежедневна рокля в кралско синьо.

- Тогава защо се обличаш така? -попита ме Стейс с вдигната вежда.

- Идея си нямам. Честно казано ми хареса, но и в същото време сякаш правя кофти на Дерек. Искам да започна живота си отначало, но това, че заради мен изгубихме Дерек ме спира. Ами ако и следващият ми приятел умре, защото съм го въвлякла в тези глупости и съм прекалено слаба, за да се справя с Марша и дружките й? Мат е прав, аз съм най - слабата от всички, дори Том, който е без някакви способности се справя по - добре от мен.

- Това е вярно, но за сега. В момента си слаба, но ще станеш силна. Мат не е прав, той искаше да те пресили, за да станеш силна, но не става така. Трябва да се почувстваш едно цяло с животното в теб и тогава ще успееш да правиш всичко, което бруталният учител Мат изисква от теб. Колкото до връзките, Дерек не би искал да стоиш на сухо цял живот, не би искал да си самотна. - тя ме хвана за ръка - За това се гримирай и излез да омаеш момчето.

Двете с нея се засмяхме. Искаше ми се да повярвам на думите й, но се чувствах сякаш изневерявам на Дерек, а Мат го провалям. Въпреки това реших, че имам нужда от малко разтоварване, не е нужно да става нещо, така де, ако стане е добре дошло. Слизайки по стълбите видях как Том ме зяпа. Ако бяхме в анимация сега ченето му щеше да е на земята и лигите му щяха да текат.