На следващия ден се изредихме да посещаваме Роджърс в болницата. Той беше все още много объркан и ни молеше за обяснение. Естествено, нямаше да му кажем истината! Нашето обяснение беше, че поради травмите, които е получил е изпаднал в шок и му се е сторило, че нападателя изчезва, а всъщност той е избягал като ни е видял.
Изглежда Роджърс беше рационален човек и изобщо не се осъмни в това, което казахме. Ние със Стейси отидохме само 1 път, за да не срещнем Марша, но странното, е че според момчетата сякаш се беше изпарила. Хенри беше направил свое проучване и се оказа, че само ние я познаваме в целия град...А според Мат тя не се беше вясвала в болницата при своя "годеник".
След няколко дни буквално криене вкъщи със Стейс решихме да отидем при полицая, дори и с риск да срещнем Марша, все пак той ни е съсед, а и ние сме длъжни да го пазим. Приближавайки болницата ме обзе странно чувство и цялата настръхнах, реших да не казвам на Стейси, за да не я притеснявам и без това си има достатъчно грижи покрай брат ми.
- О, момичета, здравейте! - каза весело Роджърс като влязохме в стаята му.
Тъкмо реших да се усмихна и да го поздравя, но тогава видях кой стои до него. Беше "изчезналата" Марша, седеше на стол до леглото на полицая, хванала го за ръка и широко усмихната.
-Здравейте, милички! - обърна се тя към нас, от което ми идеше да повърна.
- Здравейте! - отвърнах, с нагласата този път да не ми личи притеснението от чернокосата красавица.
- Как сте, полицай Роджърс? - попита Стейси.
- Добре, благодарение на вас. Тъкмо разказвах на моята прасковка, че именно вие и момчетате ме спасихте. - отвърна усмихнато той.
Прасковка... да бе....
- Радваме се, че сте по - добре! - усмихна се колебливо нашата блондинка.
- Надявам се скоро да намерят извършителя, за да можем отново да се радваме на живота си заедно, мечо! - каза Марша, гледайки лигаво полицая.
Служителят на реда целия почервеня, което не беше присъщо за мъж на тези години, но като се има предвид колко манипулативни са куклите, това не ме учуди.
- Трябва да тръгваме, имаме лекции. - казах на Стейси - Радвам се, че ви видях!
- Довиждане! - пожела блондинката и побързахме да си ометен парцалите от там.
ŞİMDİ OKUDUĞUN
Търсене на души ( Soulless )
FantastikЛиса е на пръв поглед обикновено момиче , отивайки в Дол Таун нещата рязко се променят за нея. Още в първия ден в университет Оливър Хигинс тя разбира за поредица неразкрити убийства , които привличат вниманието й и променят живота й завинаги.
