Търсене на души ( Soulless )

Глава 46

Когато видях Дерек буквално откачих. Как си позволяваха да правят такива неща с него, та той мразеше куклите, а сега са го превърнали в такава, и беше техен слуга. Емоциите в мен станаха толкова много, че не бях усетила кога приех животинската си форма и нападнах Алекс. Алекс стоеше неподрижно срещу мен сякаш  не му пука , че ще го унищожа. Бях на сантиметри от лицето му, когато усетих. че някой ме хваща, обръщайки се видях, че това е Дерек, без грам емоция на лицето. Той ме дръпна и ме захрърли чак в коридора, въздухът ми излезе. Още не се бях съвзела, когато дойде и стъпа на гърдите ми, не исках да го нападам, не и него, просто не можех, но той натискаше все повече и повече, усетих как ми чупи няколко ребра и извиках от болка, за момент отново бях себе си, но той продължи да натиска. Продължи да натиска докато не се появи Доктор Питърс, той само сложи ръка върху Дерек и той се отмести. Най - накрая успях да си поема въздух, но всеки път щом го правех болката в гърдите ми беше ужасяваща. Наложително е да се махна си мислех, та те използваха единственото нещо срещу, което не мога да се изправя.. Дерек.

- Алекс....- каза лекаря - знаеш, че тя ни трябва!

- Нищо не пречи да се позабавлявам. - отвърна му тъпият агент.

- Експеримента е прекалено важен за Марша! - сопна му се Питърс.

- Трябва ти жива, никой нищо не ми е казвал, че ти трябва в отлично здраве! - усмихна се Алекс.

През това време се опитах да стана, но двамата мъже веднага ме хванаха. Колко много исках този ад да приключи.

- Извикал съм специален човек, който да се погрижи тя да не създавам повече проблеми. - каза Алекс.

- Какво говориш? - попита доктора.

- Ще я получиш жива, само това трябва да знаеш!

Доктора стоеше и гледаше шокирано, сякаш и той не знаеше какво се случва. Опита се да разубеди Алекс, но явно Алекс му беше нещо като шеф и набързо го смъмри, казвайки му че ще заеме мястото ми. След това наредиха на Дерек да ме закара до килията. Явно това също беше част от мъченията. Дерек ме хвана за ръката и ме задърпа. Явно бях без превръзка на очите, за да го виждам. Докато ме дърпаше му напомнях за наши спомени, как ходихме в пицарията, как се запознахме, как ме пазеше и много други, но той ме трепваше, лицето му беше като препарирано. Сълзите ми се стичаха докато стигнем до тъпата килия. Той просто ме напъха вътре, затвори и си тръгна.