Търсене на души ( Soulless )

Глава 27

- Кого довял вятъра? - каза с усмивка Мат като го посетих в ареста.

- Ако искаш да си ходя! - усмихнах му се.

- Сигурен съм, че имаш по - хубаво занимание от това.

- Щом не искаш да разбереш какво става...Чао!

Взех си нещата и се запътих към изхода, очаквах да ме извика, защото е любопитен, но така и нищо не се случи. Когато се обърнах видях само един полицай да затваря вратата зад себе си. Мат е такъв тъпак. Въвлече се сам в голяма беда, а сега даже не пожела да разбере какво става с нас.

На излизане видях агента от предния ден.

- Г-це Долс!

- Да, господин.....

- Наричай ме Алекс!

- И какво желаеш, Алекс? - попитах го с повдигната вежда.

- Мисля, че разбрахте за какво ви говорех предния път.

- Сметнахме две и две. 

- Тогава е най - добре цялата ви групичка да внимава! 

- Защо да внимаваме? - казах много уплашена, гледаше ме сякаш всеки момент ще ми изкара червата и ще ме обеси на тях.

- Защото всички сте заподозрени, все още не съм събрал достатъчно доказателства, но исках да ви предупредя, че скоро ще си говорите с Мат, без да ви разделя стъклена стена.

- Когато си съберете доказателствата ми се обадете, вярвам, че вече знаете номера ми. - външно бях смела, но вътрешно треперех.

Обърнах гръб на Алекс и се опитах да не мисля за това, което каза, но определено другите трябва да знаят, че той е по петите ни. Когато се прибрах Том вече ме чакаше, за да започнем нашето дежурство. Нямаше как да кажа за Алекс пред него, за това направих общ чат и там обясних всичко. Телефона ми откачи от идващите съобщения, но умишлено не отговорих.

С Том излязохме в колата заредени с кафе и бинокли, трябваше ни по близка гледка, но службите бяха пред къщата на Роджърс и нямахме възможност да се приближим. В началото имаше доста неловко мълчание между нас, не бяхме започнали  тренировките и бях безпомощна. В този момент можех само да се надява да не се случи нещо.

- Ако започнеш да говориш ще съм ти много благодарен. - усмихна се Томас.

- Днес бях при Мат.....и не мисля, че е добре да се размотаваш с нас. - отговорих.

- Заради него ли??? Той ли ви забранява???

- Хахаха...никой не ни забранява и не става дума за Мат, а за костюмираните откачалки пред отсрещната къща.

- Какво за тях?- попита той.

- Не исках да ти казвам, но го правя, защото не искам да те въвличам.

- Това има ли нещо общо с телефона ти? Дължи се като вибратор, от както сме на пост.

- Да, един от службите се опитва да ни набеди в убийствата и не мисля, че е добра идея да се размотаваш с нас.

- Мисля, че вече е късно за това! - погледна ме той с адски умилителен и сладък поглед. Беше като малко сладко кученце с големи очи, което иска да излезе на разходка.

Изведнъж той обърна погледа си към къщата, видях как всяка вена по тялото му изпъкна.

- Съобщи по вибратора на приятелите  си, че се започва!

Бях максимално бърза, като не броим, че няколко пъти си изтървах телефона и се наложи да трия и започвам ново изречение, защото нищо не ми се разбираше. Мислех си как аджеба ще помогна на приятелите си като аз нямам нищо. Всички излязоха надъхани и готови да свършен този ужас. Тъкмо Хенри се реши да каже нещо и се чу странен звук от отсрещната къща, агента, който беше пред нея влезе вътре и не след дълго го чухме да пищи. Нямахме време за приказки, сякаш инстинктивно всички тръгнахме.

- Чакайте! - каза Брад - Правим голяма грешка, ние нямаме план!

- И какъв план смяташ да измислиш за 15 секунди, защото наистина нямаме време? - попита го Стейси.

- Добрееее, ще импровизирам. Лиса, ти няма да се биеш, твоята задача е да изкараш полицая. С Хенри ще се опитаме да я свалим, а ти Стейси, се опитай да направиш нещо с помощта на дневника. И Томас.....

- Да! - отговори Том сякаш е в казармата.

- Гледай да не оплескаш нещата.