Глава 9

493 37 3
                                    

На следващия ден трябваше да тренирам. Аз , Мат и Дерек отидохме в гората. Исках да подобря възможностите си , за да осъществим плана. Започнахме с преобразяването ми , успях от първия път . Мат ми показа как стоят нещата с бягането , не беше нищо сложно . Започвах да се уча наистина бързо . Бягането в тази форма беше велико . Усещането за свобода и скоростта , която развивах бяха неописуеми . Когато дойде време за главната част , надапението , вече бях изморена. Нямах време за почивки .

-          Когато атакуваш най – важното е да не отделяш поглед от врага и да не бягаш от него. Както в човешката си форма , така и в другата имаме доминантен крак в случая лапа. Наблюдението в най – голямото ти преимущество. – каза Мат.

-          Както хищниците , когато дебнат жертвите си. – казах

-          Точно. Ако наблюдаваш съперника си , ще разбереш , кое е слабото му място . Да започваме . Да знаеш няма да те жаля.

-          Доообре . – казах колебливо.

Преобразихме се и го нападнах . Не знаех какво да правя за това му цапна една лапа в лицето. Пантерата не реагира , просто ме изгледа странно. Опитах пак , но нещо вътре в мен не ми даваше да го нараня . Тогава явно го ядосах . Той тръгна към мен захапа ме и ме хвърли към едно дърво . Паднах на земята , бях си станала човек , но рамото ми кървеше . В този момент до мен се появи белия вълк – Дерек. Започна да ръмжи и гледаше гневно Мат . Вълкът тръгна към пантерата . Никой не искаше премирие . Започнаха да се бият . Около мен се чуваше ръмжене и хвъчеше кръв . Не можех да оставя нещата така . Изчаках подходящ момент и когато животните се разделиха се хвърлих към Дерек. Прегърнах го и казах:

-          Всичко е наред . Добре съм .

Усетих как учестеното му дишане се нормализира , но той не спираше да гледа Мат и не променяше формата. Тогава го стиснах още по – силно , Дерек се успокои и мина към човешкия си вид. Хвана ме на ръце и ме понесе към колата.

-          Ето ТАКА се прави. – чух да казва Мат.

Стигнахме колата , а Мат вървеше зад нас.

-          Стига си се цупил , Дерек . Нищо й няма. – каза дразнителя.

-          Казах ти , че ако й направиш нещо ще те убия. Трябваше ли да я нападаш така? – попита ядосано Дерек.

Търсене на души ( Soulless )Where stories live. Discover now