Търсене на души ( Soulless )

Глава 25

- Какво те кара да мислиш, че знаем нещо? - попита Хенри.

- След случката с Едуард, всички в тази свят говорят само за вас. - отговори Томас.

- И защо да казваме каквото и да било точно на теб. Нали си богаташче? Плати на някой за информацията, която искаш! - каза Мат без дори да го погледне.

- Защото искам да убия тъпата кучка!

- И трябва да ти вярваме, защотоо...- започна да задълбава Мат.

- Явно трябва да ви разкажа всичко. 

- Мисля, че това ще помогне. - каза Брад.

- Преди няколко години баща ми докара Марша в нас. В началото изглеждаха много щастливи. Тогава мразех баща си, защото майка ми беше починала преди година и ми се струваше нечестно спрямо нея да започва връзка толкова бързо и да се смее постоянно, сякаш тя вече беше изтрита от паметта му. Той разполагаше с много пари, беше собственик на банка и голф клуб за богаташи и си мислех, че Марша е поредното по - младо от него момиче, което просто иска да се докопа до парите му. Една вечер баща ми ме принуди да вечерям с тях, той искаше да я опозная и да се разбирам с нея. На същата вечеря Марша каза нещо, на което тогава не обърнах внимание. Думите и бяха, че баща ми толкова много я обича, че и иде да го убие от любов.

- Ооо да, кучката винаги пуска нещо, на което не знаеш дали да вярваш или не.- казах.

- Така направи и с нас, на вечерята у Роджърс. Каза ни, че изчезващия е опасен, но от тогава никой не го е виждал. - потвърди Хенри.

- След около месец - продължи Том - Трябваше да летя с приятели до Лондон, но си бях забравил паспорта, когато се върнах да го взема чух странен шум от кухнята. Отидох да проверя дали всичко е наред и тогава видях на какви неща е способна. Тя мяташе баща ми из цялата стая, смееше се и се подиграваше с него. Стоях там вкочанен, без да направя нищо, дори и да се опитах да му помогна, знаех, че съм безпомощен. Когато приключи с гаврата, тя му взе душата и си излезе сякаш нищо не е станало. Извиках полиция като им казах, че съм го заварил така, никой нямаше да ми повярва. Полицаите намериха годежен пръстен.

- Значи се е доказал. - каза Мат.

- Да. - отговори новодошлия - След това започнах да събирам информация за тях. Разбрах какви са, какво правят и защо го правя. Вече очистих две от тях, но никоя не каза къде е Марша. После чух за случилото се с Едуард, проверих ви и реших, че можем да работим заедно.

- Защо да ти имаме доверие? - попитах го.

- Защото искам да отмъстя!- каза Томас, а очите му сякаш се промениха.

- И очакваш да ти се доверим от една сълзлива история? - каза с тон Мат.

- Не очаквам, а се надявам. Тръгвам си. Вие си помислете. Ако ви трябвам, ще съм всеки ден в университета.

- Какво ще правим? - попита Стейси, след като момчето излезе.

- Ако казва истината би ни помогнал много след като сме с двама извън играта. Но ако ни лъже рискуваме много. - каза Брад.

- Но как да разберем дали някой ни лъже или не? - попитах ги, но никой не даде отговор.

Вечерта се приготвях за спане, исках да спя няколко дни, но трябваше да свиквам с живота на обикновено момиче, при което най - интересното нещо е да си избръсне краката.Тъкмо се завивах, когато чух удар на камъче по прозореца. Погледах и видях, че това е Томас, той ми направи знак да сляза. Излязох тихомълком от къщата и отидох при него.

- Какво??? - казах с тон подобен на Мат.

- Не исках да го казвам пред приятелите ти, но наистина съжалявам за Дерек.

- Ако си дошъл да сипваш сол в раната, честито току що успя! Ако си ме извикал само за това, си тръгвам!

- Да, това е....Това там не е ли Марша? - каза той изненадано.

- Скрий се! - казах му и го бутнах зад един храст.

- Тя какво прави тук??

- Тя живее в отсрещната къща с новата си жертва.

- Да тръгваме тогава, трябва да го спасим!

- Задръж ентусиазма си! Все още не можем да се изправим пред нея, имаме доста въпросителни, а  жертвата и е полицай Роджърс.

- Мамка му! - каза той, гледайки как Марша си влиза спокойно в отсрещната къща.

В университета се възползвахме, че Мат и момчетата ги няма, за да опознаем Томас. Той е приятен и забавен тип, а не като вечно разгоненото и самодоволно влечуго Мат. На обяд го поканихме да седне с нас, а малко след това се появи и самодоволния Мат.

- Зайче, виждам, че много бързо забрави какво се случи между нас онази сутрин.- каза Мат.

- Нищо не се случи, а и да е беше случило, сигурно щях да си блъскам главата в нещо твърдо, докато ме хване амнезия и забравя всичко. - отговорих му с усмивка.

Тъкмо Мат се нае да каже нещо, когато се втренчи в случващото се зад мен. Като погледнах видях няколко агента от службите и полицай Роджърс да вървят към нас. Агентите хванаха Мат и го изправиха, сложиха му белезници и му прочетохме правата. Когато Мат попита за какво става въпрос, отговорът беше:

- Влизане с взлом и кражба на класифицирана информация.