Търсене на души ( Soulless )

Глава 31

След всичко преживяно животът ни си тръгна като на обикновени хора. След като брат ми излезе от болницата отново са в добри отношения със Стейси. Мат си е същия дебил, от страх да не тръгне пак с кукла ме караше да проверявам всяко едно момиче, което хареса за светлинки....Хенри все още беше в болницата, но с всеки ден изглеждаше по - добре. А с полицай Роджърс станахме много близки, той е изключително мил човек. Аз бях решила да се съсредоточа малко върху себе си, най - накрая отидох на шопинг и вече гардеробът ми не е с биполярно разтройство. 

Докато си се излежах безгрижно на дивана, Мат дойде и сръчка в корема.

- Ако искаш пак да гледам момиче, ще си избода очите! - казах му сопнато.

- Трябва да напазарим, хладилника е празен. - отговори Мат, без типичния му подигравателен тон.

- Извикай някой друг, заета съм. 

- С какво си заета? 

- С това да не правя нищо.

- Знаеш ли, че те снимах онзи ден в болницата? Мога да изпратя снимката на университетския вестник, да видим клюкарките там какво ще кажат за нея. - каза Мат мяткайки телефона в ръката си.

- Кога направи снимка? Дай си телефона! - казах притеснена.

- Ще я изтрия, но при условие, че отидем до магазина и напазарим, иначе за вечеря можем да сготвим теб, а се обзалагам, че не си вкусна и си жилава.

- Хубаво! Добре! Отиваме, но като се върнем искам да я изтриеш пред мен!

Той кимна и тръгна към входната врата...Сериозно кога е успял да ме снима, даже не го видях да държи телефона си...По пътя почти не разговарях с него, наистина това момче ми лазеше по нервите. А по - лошото, е че всички го познаваха, и за да стигнем до магазина ни трябваше двойно повече време, защото все се спираше да говори с някой.

- Умишлено те извиках с мен. - каза изведнъж червея.

- За какво говориш?

- Ти си най - слабата от всички.

- Благодаря, че ми го напомни, сега се чувствам много по - добре! - нацупих се.

- Ако искаш да станеш по - силна, трябва отново да тренираш. Не можеш да се отпускаш така, само защото за сега няма опасност. Времето минава, а предвид последното ти изпълнение, без онези магии, си загубена и ние няма да можем вечно да те спасяваме.

Честно казано беше прав, но и ми стана тъпо. Наистина исках да помогна, но за сега това, което правя е да преча.

- Кога започваме? - попитах го надъхано. 

- Утре в 5 сутринта. Да знаеш няма да те жаля!

Когато се прибрахме, Брат и Стейси ни чакаха нетърпеливо, толкова бяха гладни, че сигурно им се искаше да заръфат плота. Всички се включихме в направата на вечерята, когато седнахме на масата се чуваше само смях, намирахме си теми за разговор, разказвахме си истории и осъзнах, че бяхме загърбили проблемите.

______________________________________________________________________________

На сутринта с Мат отидохме в гората. Трябваше ми малко време да се сетя как се правеше всичко, но определено Мат не ме жалеше. Крещеше ми, буташе ме, атакуваше много агресивно, а аз не можех да направя почти нищо освен да се преобразя и да бягам.

В почивката докато хапвахме на обяд, Мат вече беше побеснял.

- Как може да забравиш всичко и да се даваш толкова лесно? Аз не влагам никакво усилие, а ти ми се даваш. 

- Просто не мога да се съсредоточа, опитвам се, наистина.

- Не вярвах, че си чак толкова изостанала. Нищо чудно, че никой не разчита на теб.

- Ти, сериозен ли си? 

- Да, сериозен съм!

- Ти може да си най - силният, но не виждам хората да се редят на опашка зад теб. Имаш ужасен характер и всичките ти приятели са с теб само, защото си харесван от много момичета, ако я нямаше визията ти, щеше да си сам! - побеснях.

- Мисля, че приключихме за днес! - каза Мат и ме погледна така сякаш с тези думи съм го предала.

На всичко отгоре бяхме с една кола нямаше как да се приберем отделно за това през целия път никой не каза нищо. Бях замислена, че се поддадох на емоциите си и казах прекалено много. Колкото повече разговорът ми минаваше през главата, толкова повече ме объркваше. 

Като паркира колата, се изтрелях директно в нас и тръгнах да се качвам в стаята си, без да кажа нищо на никой. Изведнъж усетих някой да ме дърпа силно за ръката и ме повлече към трапезарията. Като видях, че това е Мат си помислих, че сега ще започне и публично да ме унижава, да де беше така, предпочитах го пред това, което чух по местните новините.

"Намерени са труповете на осем студента от университет Оливър Хигинс, все още полицията не дава информация кои са жертвите. За сега няма свидетели или заподозрени за престъпленията. Кмета на града призова да не излизаме по - тъмно и да заключваме всички врати и прозорци."