Търсене на души ( Soulless )

Глава 11

- Колко интересно? - чухме изведнъж зад нас, беше гласа на Тиша.

Всички се обърнахме светкавично . Брат ми не си губи времето и тръгна към нея , но и тя беше бърза като Кет. Какво вземат , че са толкова бързи ? Мат стана пантера и тръгна след нея , всички тръгнаха след нея . Меча беше в Дерек , ние със Стейси останахме да помогнем на човека. Когато хванах веригите нещо като ток ме удари , но към веригите нямаше свързани жици.

- Стейс , кажи ми , че носиш дневника , това е по твоята част.

- Нося го . Аз ще се оправя тук , ти помогни на момчетата.

Заслушах се внимателно , за да определя къде е битката - бяха в кухнята . Когато отидох садистката Тиша не се даваше . Дигаше ръцете си , а ножовете хвърчаха към момчетата. Имахме нужда от Стейси , но тя се занимаваше с момчето . Трябваше да я разкарам от момчетата.

- Хей , кучко , тук съм! - казах й , но Боже колко се страхувах.

Тя се обърна усмихна се и тръгна към мен . Без меча бях на никъде , нямах никакво оръжие , освен самата себе си . Съсредоточих се , опитах да се преобразя , но не стана .

- Успокой се , Лис. - чух гласа на Мат.

Послушах съвета му и успях .Тръгнах към нея . Трябваше да бъда безпощадна , но можех ли? Съсредоточих се върху всичко научено . Спомних си как Мат ме нападна . Реших , че и аз трябва да направя същото . Тиша хвана един нож и го запрати по мен . На късмет успях да го избегна . Тя използва магията си и вдигна ножовете , които беше запратила по момчетата , за да ги запрати по мен . Незнаех какво да правя , просто замръзнах при гледката на около 10 ножа хвърчащи към мен. Нямаше на къде да мръдна бях между кухненския плот и стената , тогава иззад гърба й скочи пантерата и ме избута от мястото ми . Стреснах се за Мат и побързах да стана . Той беше добре на самтиментри от мен . Видях , че Дерек е ранен , а брат ми му помага. Супер..останахме аз и Мат да се справим с нея , докато Стейси приключи с момчето . Пантерата ме погледна и кимна към вратата . Трябваше по някакъв начин да я изкараме от кухнята . Бяхме в особено не удобно положения тук . Тясна стая с два звяра и една кучка , която мята ножове по всичко живо . Мат тръгна спокойно към нея издавайки странни звуци . Тя се изсмя , това вече ме ядоса. Побягнах към нея докато тя се занимаваше с Мат , изобщо не ме забеляза . Скочих отгоре й и стъпих върху нея . Тя ме погледна с красивите си очи , сякаш за да се смиля над нея. Не , нямаше да го направя . Вече не бях тази мила Лиса , която не е способна да нарани хората. Трябваше да преглътна вината си и да се боря със съвестта си . Няма как да се поддам и да оставя на риск хората . Захапах я за рамото , но тя не издаде и звук . Просто се усмихна . Куклите не изпитваха болка , те не изпитваха нищо . Направи нещо със здравата си ръка и ме запрати към прозореца . Прозореца се счупи и се озовах извън къщата. Това беше моя шанс , бях видяла прозорец в мазето . Минах в нормален вид и тръгнах да го търся , оставих Мат да се справи с нея. Знаех , че той може да и навре самочувствието там , където му е мястото - отзаде. Обиколих къщата и намерих прозореца . Чуканах на Стейси , тя се обърна , направих й знак да не говори и да отвори . Тя отвори и влязох.