Търсене на души ( Soulless )

Глава 40

Наложи се да спя доста време, за да се възстановя от нараняванията си, но лошото беше, че постоянно в съзнанието ми бе мъжът, който ни спаси. Какво по дяволите се случваше? Тези очи са запечатани в съзнанието ми и знам, че никога няма да ги забравя. Не казах на никой за това кой си мисля, че е мъжът, щяха да ме помислят за по - луда, отколкото съм.

На сутринта слязох в кухнята, там беше само Хенри, който се приготвяше забързан за някъде, за съжаление момчето, което нахълта в университета е починало и сега нашият Алекс го вика, за да направи аутопсията спешно. Стана ми ужасно гадно, когато разбрах, всички се надявахме, че има шанс да оцелее. 

Докато се размотавах из къщата и мислих за всичко, се сетих, че връзката ни с куклите в момента е Том. С малко късмет той не би трябвало да знае какво се е случило след като го видяхме. Седнах и измислих план за действие, реших да изкарам цялата си хитрост, за да направя плана идеален. След това зачаках гордо другите да се върнат.

- Хора, имам план! - казах  усмихната, докато вечеряме.

- План за какво? - попита Стейс.

- За момента знаем , че Том има връзка с куклите, нали така? - попитах

Стейси просто кимна.

- Ами ако го накараме да си каже каквото има. - усмихнах се.

- Как? - попита Брад.

- Просто е. Доколкото разбирам той иска да се сближи с мен. Ако се сближи с мен, ще го хванем, когато е най - уязвим, за да ни каже каквото ни е нужно.

- Най - уязвим, правилно ли си мисля, това което си мисля? - попита ме изненадано Стейси.

Просто кимнах в знак на съгласие. 

Изглежда момчетата не разбраха за какво си говорим с нея и се радвам, че Хенри все още беше на работа и нямаше кой да задава въпроси. В крайна сметка се разбрахме, че ще се сближа с него и когато му дойде времето ще извършим плана. Трябваше да изчакам няколко дни, защото все още приличах на блъсната от тир в лицето.

Когато се върнах в университета започнах да обръщам повече внимание на Том, но бях много предпазлива, за да не забележи, че се преструвам. Навсякъде го каних с мен, ходихме на обяд заедно, той ме изпращаше до вкъщи всеки ден и излизахме по заведения. Практически бяхме почти постоянно заедно. Когато излизахме само двамата се обличах по събласнително, за да мога да вкарам плана в действие, но не получавах очаквания резултат. Една седмица след като започнахме да излизаме, нищо не се случваше, за това реших да взема нещата в свои ръце и му писах: