С мен остани

1.4

Дарена изпълзя изпод юргана и го метна отново върху Валентин, чието лице беше пламнало от неудобство.
- Толкова се радвам, че станах свидетел на тази проява на братска обич - каза, докато сядаше отново в края на леглото.

- Той не е... - запъна се и Дара вдигна ръка да го прекъсне.

- Знам, знам, това е просто неговия начин да се справя.

- Това е нашия начин да се справяме - поправи я момчето.

- Искаш ли да ми кажеш какво ти е или ще ме оставиш да гадая по симптомите в гугъл. Предупреждавам те - много съм добра, няма нещо, което да не мога да открия.

- Ще се смиля над теб и ще ти спестя мъчителното ровене из гадни болести. Имам мускулна дистрофия на Бекер. - сега той вдигна ръка да я прекъсне - Не ми се говори за това.

Дарена уважи искането му, поне за момента.
- По-добре ми кажи какво ще правиш с брат ми?

- Нали го чу, и аз ще се надявам да не го кастрирам следващия път, когато го видя. - беше готова отново да ревне, но Валентин го предотврати.

- Мога да ти предложа малко медитация и книги за позитивното мислене, за разсейване на кастрационните мисли - предложи на шега и посочи към етажерката с книги на отсрещната страна.

- Помагат ли?

- Не съм ги пробвал още.

- А трябва, поне не могат да навредят - той изпуфтя, но преди да я прекъсне тя продължи - Предлагам ти да си сформираме клуб за взаимна помощ "Да наритаме лошите мисли".

- Почти съм сигурен, че и ритането е лоша мисъл - каза той през смях.

- Добре тогава - замисли се Дарена - "Да пожелаем много поздрави на майките на лошите мисли".

- Тук вече ме спечели. И кои ще са членовете на клуба?

- Ами като за начало - посочи с пръст себе си и него - аз и ти.

- Клуб от двама...

- Твърдо отказвам да вкарвам в него брат ти и братовчедката. Да си се оправят сами.

Двамата се спогледаха и избухнаха в смях.

- Обичаш ли го? - попита сериозно Валентин.

Тя се замисли и отговори:
- До преди час щях да ти отговоря "Да"... но сега... как да го обичам, явно съм се заблуждавала или ми се е искало да е така. Ще порева, като се прибера, боли, но ще ми мине.