С мен остани

2.1

Дарена тъкмо остави телефона си, след като отговори на Валентин и той отново изпиука за получено съобщение. На екрана просветна снимката на Петя. Дара въздъхна, изрита чехлите си и легна на леглото с телефона.

Петя:
чакам подробности
как беше?
добър ли е?
голям ли е?
ГОЛЯМ ли е???!

Дарена:
изморена съм, утре ще намина и ще ти разкажа

Петя:
стигаааа дееее, сподели поне добре ли беше
няма да мога да заспя от любопитство

Дарена:
вс е ок, утре повече, лека

Петя:
пфу.. лека 💋

Дарена изключи звука на телефона си и го остави на нощното шкафче. Придърпа мечо Шел Пътешественика (който имаше от дете и пътуваше навсякъде с него) в прегръдката си, а котаракът Гошо се намести в краката ѝ (спеше при нея само когато беше болна или разстроена). Така заспа напълно изтощена от емоциите, които преживя този ден.

***

Зъл ехиден смях извести за отварянето на вратата на ателието. Петя не се виждаше, най-вероятно беше в кухненския бокс отзад, приготвяйки кафе. От както се беше събудила ѝ пращаше съобщения през 5 минути, докато Дарена не ѝ отговори, че тръгва към нея. Разчисти каталозите с изображения на татуировки от масичката и сложи върху нея кутията с палачинки, която носеше. Усети миризмата на кафе, а след нея се появи и Петя с две големи чаши. Днес имаше зелени и цикламени кичури в изрусената си, щръкнала във всички посоки коса.
- Казвам ти, изобщо не можах да мигна! Дано това там да са палачинки с банан и с парченца бисквити, иначе лошо ти се пише!

- Да. Разменям за една от тези чаши с кафе - посочи Дара към димящите чаши.

- Мислех да си ги изпия и двете, ама какво да те правя. Разказвай!

Петя седна и нападна палачинките, давайки знак на Дара да започва да говори, но тя се забави, разбърквайки кафето си, затова Петя преглътна огромната хапка полунесдъфкана палачинка и я подкани отново.
- Да вадя ли мострите с брачните татуировки?

- Не, но можем да изберем най-грозния шрифт за "развратен, лъжлив гъз" - тъжно се изсмя Дарена.

Петя остави обратно палачинката в кутията и наостри слух.
- Какво е направил тоя помияр?

- Ами след като пристигнах у тях, реших да си оставя първо нещата в неговата стая и, ами той беше там...

- Да разбирам ли, че не е бил сам? - попита Петя.

- Точно така, не беше. Беше с братовчедка си в леглото и не разглеждаха снимки от детството си.

- Стига бе, оправял е братовчедка си? - изуми се Петя. - А ти как въобще разбра, че му е братовчедка?

- Всъщност нямали кръвна връзка. Брат му ми каза.

- Чакай, чакай! И той ли е бил там, не беше ли извън България? Ама те тройка ли са правили???

- Не, не, не - Дарена се опита да я прекъсне. - След като видях голия гъз на Георги, изтичах и се скрих в килера до кухнята. Тоест, мислех че е килер, а то било стаята на брат му Валентин. И той ме осведоми за отношенията между Георги и доведената им братовчедка.

- Леле... казах ти аз, че не ми вдъхва доверие. Една клиентка ми разказа как си е отмъстила на изневеряващото си гадже...

- Не - Дара я спря - не искам да се занимавам с него. Забравяме, че съществува.

- Добре - съгласи се приятелката ѝ, - но ако си промениш решението, аз съм насреща. - Замълча за малко, след което добави - Не ми казвай, че ѝ брат му си заварила на калъп.

- Не. Всъщност и той беше в леглото, но... - тя се умълча, чудейки се дали да сподели за болестта му, предвид че той я пазеше в тайна. - Болен е, затова се е върнал.

Както се и надяваше, Петя помисли, че става въпрос за настинка и не пита повече за това. Дори изцяло смени темата, усещайки че Дарена не се чувства добре. След като закусиха и обсъдиха клюките от салона, Дара се отби в библиотеката.