С мен остани

8.1

На сутринта Дарена се събуди все още със замаена глава и бушуващ стомах. С полуотворени очи прегледа съобщенията и фейсбука си за пиянски гениалности, въпреки че беше сигурна, че не е писала нищо, но все пак от проба глава не боли, освен ако не е проба на шотове. Много проба. Пиеше само в редките случаи, когато ходеха на дискотека, и то с мярка или по чаша вино на празници. Цялата смърдеше, дори котката не беше припарила до стаята ѝ. После трябваше да смени чаршафите. Надигна се от леглото и се отправи към кухнята, където си изцеди портокалов сок. Седна и го изпи на малки глътки, по-късно стомахът ѝ можеше и да понесе кафе, но засега не. Наля прясна вода на котарака, който най-накрая благоволи да я удостои с присъствието си и се запъти към банята. Косата ѝ беше заплетена и сплъстена от стилизанта, а около очите си имаше размазана спирала, която не беше успяла да почисти добре предишната вечер. Изтри отново лицето си, изми си зъбите и влезе под душа. Няколко минути по-късно вече се чувстваше свежа и с гладен стомах, затова се върна отново в кухнята, където си размрази порция мусака, поля я обилно с кисело мляко, избута котката от масата и седна да закуси. Добре, че майка ѝ се връщаха след няколко дни, защото кутиите с храна във фризера вече бяха свършили, а не ѝ се готвеше само за нея си.
Облече си шорти и тениска, времето все още беше топло, върза косата си на небрежен кок и тръгна към Валентин. Завари го да рисува - момче и момиче танцуващи на залеза, тя се усмихна и влезе през отворената врата на терасата, а той се изчерви като я видя и побърза да скрие скицника.

- Не те очаквах толкова рано - "или въобще" помисли си Валентин.

- Някой ден ще трябва да ми ги покажеш тези - Дарена посочи към листите с рисунки и седна на леглото - Събуждам се рано като пия.

- Много ли пи - попита я момчето и я огледа критично, но не видя следи от махмурлук.

- Не бих казала, но и толкова не трябваше.

- Защо, какво е станало? - Валентин не беше сигурен, че иска да знае, вярно тя беше млада и свободна жена, но кръвта му кипваше от това.

- Нищо, сигурно знаеш как алкохола ти дава измамно чувство за щастие, но после реалността отново те застига.

- Иии значи нищо интересно не се е случило... нямаш уговорена среща...?

- Не, за щастие - засмя се тя.

- Толкова зле ли беше?

- Е, физически хващаше окото, не се целуваше кой знай колко зле, особено в момента, в който забравих, че е той, но тук - и тя посочи главата си и я поклати - пълна нула. После забеляза, че Вальо се е стегнал и свил юмруци и тя се изправи на колене в леглото - Какво има, добре ли си?

- Да - отговори момчето, преглъщайки трудно - Да, просто единичен спазъм в крака - излъга той - мина вече.

- Да те разтрия ли? - и Дара понечи да отметне чаршафа, но Валентин се пресегна и я хвана за китката, за да я спре.

- Недей, не се чувствам ок така.

- О, добре - отвърна момичето смутено и стана от леглото, за да вземе книгата. - Тогава да се захващаме за работа.

Този път остави четенето на него, защото след снощи буквите танцуваха пред очите ѝ. Той сумтеше и коментираше саркастично, а тя му противоречеше, че тези истории са истина и трябва да отвори съзнанието си и да ги приеме без предубеждение, да повярва в доброто и уж невъзможното изцеление. По някое време прекъснаха, за да си направят сандвичи, родителите му бяха на сватба извън града, а брат му беше хванал гората, както обичаше да се шегува Дарена. Жената, която помагаше в почистването и съвсем случайно беше медицинска сестра, си почиваше в градината, така че кухнята беше на тяхно разположение. Тя му предложи да си остане да я изчака в стаята, но той държеше да надзирава приготвянето на сандвичите, все пак това беше много трудна и отговорна работа, за това я последва в кухнята, подпря патериците си на плота и седна на високия стол. Положи глава на ръката си, опряна в плота и следеше с поглед момичето, докато приготвяше сандвичите. Хапнаха, разделиха си шоколад и бяха готови за нова порция позитивно четене. Валентин се изхлузи от стола, но кракът му поддаде, той успя да се хване за плота и да не падне. Дарена в миг се озова до него, прегърна го през кръстта и го задържа, докато му подаваше патериците, след което той сам докуцука до стаята си, но настроението му се беше влошило.