С мен остани

6.1

Дарена се събуди рано и поглеждайки колко е часа на телефона, видя че има съобщение от Петя и го отвори.

Петя:
kwo stawa, къде се загуби?
вс наред ли е?
мини утре през ателието
или поне звънни един телефон

Дарена:
Спиш ли?

Петя:
ох тя отговори
вече не

Дарена:
днес съм от 10, мога да мина преди това

Петя:
тъкмо тръгвам, дойдоха ми нови идеи, а и не ме свърта в нас
оправяй се и идвай
кафето е от мен

Дарена:
а палачинките от мен, ясно
взимам душ и идвам

Дарена остави телефона и се измъкна от леглото. Днес се очертаваше топъл ден, затова изми косата си и само я издуха леко, колкото да не мокри дрехите ѝ. Върза я на хлабава плитка, за да изсъхне по-лесно навън и облече къса рокля на цветя с бяло бюстие без презрамки. Отгоре си сложи тънка плетена жилетка, разкроена и дълга до коленете. Постави си тънка очна линия и потъмни малко веждите си. Взе си чантата, обу си балеринките и се запъти към най-вкусните палачинки в града.

***

- Дзън, дзън - провикна се Дара едновременно със звънчето над вратата. - Палачинки за кафе! Пуснали са нови - американски.

- Дай ги насам - обади се Петя, която тъкмо носеше двете големи чаши с кафе. - Погледни новите идеи там и ми кажи какво мислиш.

- Чудесни са - каза Дара, - но знаеш, че аз нищо не разбирам и съм пристрастна, ако искаш истинско мнение, мога да ги покажа на Валентин, той рисува страхотно.

- Валентин ли?

- Ъ, да. Братът на Георги.

- Нещо май пропускам - Петя остави недоядената си палачинка и погледна учудено към приятелката си. - Знаеш, че рисува страхотно, добре, това мога да си го обясня, но изглежда контактувате щом предлагаш да му ги покажеш?

- Не ме гледай така, нищо лошо не правя, просто предлагам приятелството си на едно момче в трудна ситуация.

- Че кое му е трудното да си богаташко синче?

В този момент Дарена си спомни, че не е споделила за болестта му, почуди се, но реши, че няма нищо лошо да каже на най-добрата си приятелка.

- Той има някаква нелечима мускулна атрофия и вече трудно се движи и няма добър край...

Петя я погледна и за секунди настана тишина, преди да каже недоволно:

- Даре, кукло, тъжно ми е за момчето, но той да не ти е едно от кучетата в приюта?

- Я стига - ядоса се Дарена, защото за втори път чуваше същото обвинение.

- Ти стига! Съвсем ясно виждам какво правиш! А когато и той умре тогава какво? Пак ли ще се гмурнеш да съсипваш живота си?

- Няма да умре! - повиши глас Дара.

- Току-що ми каза...

- Знам много добре какво съм ти казала - прекъсна я Дарена - Засегнатите от болестта могат да живеят добре и дълго с правилната терапия.

- Не искам да отварям стари рани, но...

- Тогава просто недей! - сопна ѝ се Дара.

- Добре, добре - Петя вдигна ръце пред себе си в знак, че се предава. - Само да те предупредя, че тая история няма да завърши добре. Човек като прекарва много време с някого рано или късно се влюбва.

- За бога, та той е с пет години по-малък, няма да...

- Говоря за него - "въпреки че не изключвам и тебе, като те знам..." помисли си Петя - точно защото си кака, при това бившата на брат му, много отзивчива и красива... а той е самотно, депресирано момче на 18.

- Айде да спрем с тая тема - завъртя очи от досада Дара - знам каква правя.

- Добре. Ето ти нова - утре вечер отиваме на дискотека с едни много яки пичове, които драсках миналата седмица. И не приемам отказ!

- Не мисля, че съм готова...

- Не ме интересува какво мислиш - прекъсна я Петя - Страшен кеф беше да плъзгам пръстите си професионално по голите им ръце и гърди, а сега очаквам те да го правят непрофесионално по моите. И като добра приятелка, ще ти отстъпя който си избереш. Точно от това имаш нужда след раздяла като твоята, а не да си благотворителна организация.

- Оф, добре - съгласи се Дарена от една страна, за да млъкне приятелката ѝ, от друга - все пак, може би, малко танци нямаше да ѝ се отразят зле.