С мен остани

14

- Даре?
Дарена въздъхна, че не е излязла незабелязана и влезе в кухнята, от която се носеше аромат на бухтички.

- Седни да закусиш, имаш време - каза майка ѝ, като сложи бурканче с желе от дюли на масата до вече сервираната чиния с бухти. - Я как си се барнала - възкликна жената, когато най-сетне погледна дъщеря си. - Къде ще ходиш?

- Къде, къде? На работа естествено! - сопна се Дара и отхапа от пърженото тесто.

- Че от кога ходиш на работа посред зима с рокля и чорапогащник? Да нямате някой нов колега?

- Не - отговори с пълна уста момичето.

- Ааа, значи ще да е за малкия. Как е той?

- Добре е. Ще ходи на лечение в Америка. Ще се оправи!

Майка ѝ я погледна и не каза нищо повече. Та какво да кажеш на човек, който толкова много иска нещо и се самоубеждава постоянно в това. Можеше пък и да се получи, медицината напредва всеки ден, а и "туй е Америка, да не ти е наш'та западнала болница" помисли си жената.

***

Валентин довършваше поредната скица, когато чу познатото почукване на прозореца. Изправи се внимателно и отвори.
- Мислех, че вече използваш главният вход.

- Не и днес, когато всички са у вас - отвърна Дарена и пристъпи в топлата стая.

- Та нали след малко ще вечеряме заедно - каза той и я огледа със светнал поглед. Беше с дантелена рокля от прежда в меко зелено, разкрояваща се под гърдите и стигаща до коленете.

- Предпочитам да се появим заедно, а не сама през входната врата.

- Благодаря ти, че се съгласи да дойдеш.

- Разбира се, щом е за да помогна да убедим родителите ти за лечението - аз съм на линия.

Едва довършила думите си и вратата на стаята се отвори и Георги нахлу вътре.

- Оппа, мислех, че си сам - каза на брат си, а после кимна и към Дарена - не съм те чул да звъниш.

- Не съм, дойдох от тук - и момичето показа вратата на терасата.

- Окей, тогава може да отиваме в трапезарията.

Дарена последва двамата братя, беше нервна, до сега не беше срещала родителите им, а и ситуацията беше странна. Какво изобщо правеше на толкова важна семейна вечеря. Размениха си поздрави и всички седнаха около масата. След дежурните любезности, майката - Мадлен, се потупа по брадичката и я загледа умислено.