С мен остани

1.2

Септември на морето беше приятно топъл, есенните слънчеви лъчи галеха нежно кожата, не както през жаркото лято. Полъхваше свеж бриз откъм спокойното море. В последните години, лятно време морето почти винаги беше бурно, а със захлаждането се успокояваше. Дарена си имаше теория, че морето се противи на туристите, които не уважаваха природата с красивите ѝ плажове и носещото прохлада и разтуха море. Дори и да нямаше логика, нищо не можеше да разубеди романтичната ѝ душа.

Алеята пред къщата беше задръстена от коли, а от задния двор долитаха весели гласове и музика. Реши първо да отскочи до стаята на Георги, не че очакваше да го завари там, ами за да си остави шала и чантата. Все пак първо почука на вратата и едновременно с това от вътре се разнесе задъхано "Да". Дара отвори вратата и веднага разбра, че Да-то въобще не е било предназначено за нея. Чукането ѝ дори не е било чуто, защото вътре, на леглото, двама души бяха заети с един друг вид чукане. А двамата души представляваха някаква червенокоса и Георги. Нейният Георги. Уж. Момичето я забеляза и изписка, което накара надвесения над нея Георги да се обърне към вратата и да срещне изумения поглед на приятелката си.
- Дарена?! - възкликна учудено - Нали каза, че няма да идваш!

- Сериозно?! - не можеше да повярва на наглостта му - не стига, че ѝ изневеряваше, ами сякаш отказът ѝ да присъства оправдаваше постъпката му. - Разгонена свиня! - кресна и го замери с първото нещо, което попадна под ръката ѝ.

- Не, не, не! Не барай купата ми!
Но Дарена вече я беше хвърлила, без да обръща внимание коя точно от многото му спортни купи е. После изхвърча от стаята, недочаквайки да види дали го е уцелила, но съдейки по тропота на купата в земята и липсата на вик от болка - явно, за жалост - не.

Втурна се по стълбите надолу и зави към кухнята. Там имаше врата, която предполагаше, че води към килер. Предпочиташе да се скрие за малко и да се съвземе, вместо вероятността да я настигне на улицата (ако изобщо си направи труда да я гони), където би му се нахвърлила пред погледите на всички гости и съседи. За щастие вратата беше отключена и веднага се вмъкна вътре, затвори я и подпря чело от вътрешната ѝ страна, опитвайки се да успокои дишането си.
- Мръсен разгонен плужек такъв!

- Ако знаех, че в стаята ми ще нахълтват красиви млади дами да ме псуват, незаслужено до колкото ми е известно, щях да се облека по-официално. И само да вметна, че плужекът не е от най-сексуалните животни.