С мен остани

16.1

Дарена: Хей, пристигнахте ли вече?

Валентин: Тъкмо влизаме в града
Липсваш ми

Дарена: и ти

Валентин: btw имаш страхотен гланц
не го сменяй :D

Дарена: :D а ти и без гланц имаш страхотни устни

Валентин: Ооо, седя ли цяла нощ будна да си мислиш за тях? :D

Дарена: може би ;P

Валентин: а може би не само за устните ми?

Дарена: може би

Валентин: например за пръстите ми по тялото ти

Дарена: ако не бях на работа, щях да предложа да си по-конкретен

Валентен: ако тъкмо не спирахме пред хотела щях да ти опиша по-конкретно какво биха направили пръстите ми с тялото ти
бонус: не съм спирал да мисля за теб, а когато заспах, те сънувах
всъщност това не е новост

Дарена: запази си мисълта за пръстите и тялото ми, трябва да вървя
<3

Валентин: <3

***

- Я гледай ти, как така се сети за мен - каза Петя, виждайки приятелката си на вратата на ателието. - Не ме интересува, ще ти простя, ако дойдеш с мен на бар.

- Не мога - отговори Дарена. Не ѝ се струваше редно да се забавлява, докато Валентин е в болница.

Петя завъртя очи с досада.
- Направи си посещението при малкия и след това.

- Няма да ходя при него. В София е, имаше пристъп.

- По дяволите! Поне на кафе ще дойдеш ли?

- Това мога да направя.

Двете тръгнаха към любимото им кафене, а по пътя Дарена ѝ разказа за предстоящата терапия.

- Пукахте ли се вече? - рязко смени темата Петя.

- Какво? Това пък от къде дойде?

- Усещам промяна в отношението ти към него. Не че и преди не беше хлътнала. Не смей да ми отричаш - не ѝ позволи да противоречи. - Но сега ми изглеждаш сякаш вече си го приела, че си...хлътнала. Ако бях романтичка, щях да кажа "влюбила".

- Не сме се...ъъ... пукали. Боже, отвратителна си!

- По медицински причини или...

- Престани - не я остави да довърши Дарена.

- Добре, какво те спира?

- Ти сериозно ли?

- Ясно е, че момчето ти е много навито. Добре, добре, спирам. Поне целувка имаше ли?

- Нали каза, че спираш?

- Да, със секса. Питам за цуни-гуни.

- Ти да не си в детската градина? Ако ти кажа, не искам никакви реакции в твой стил. Ясно?

- Какво пък значи в... Добре, ще се държа прилично. - обеща Петя след като видя погледа на приятелката си.

- Вчера ме целуна.
- Да му го начу... Тоест това е страхотно. Не ми казвай, че си избягала?

- Всъщност да, но след като го възседнах и целунах.

- Леле, каква си кучка, оставила си малкия надъррр..ъъ.. неудовлетворен?

- Не знаех, че знаеш такива сложни думи.

- Много смешно, но да, и аз не знаех. Нека позная - уплашила си се от чувствата си, от какво ще кажат хората и други такива простотии.

- С неговото състояние не мога просто така да се впусна в необмислен секс.

- Че толкова месеци, не го ли обмисли вече?

- Стараех се да не мисля в тази насока.

- Кого лъжеш?

- Как върви при теб? - Дара се опита да смени темата.

- С повече действие, но не толкова интересно като при теб.

Двете поприказваха още малко преди да си тръгнат.

***

Валентин сподели Ellie Goulding & Calvin Harris - I Need Your Love

Валентин: Прибра ли се?

30 мин. по-късно
Дарена: тъкмо, бях с Петя, праща ти поздрави

Валентин: благодаря
всичко е наред, нали?

Дарена: кое дали е наред?

Валентин: между нас?
вчера

Дарена (пише и трие): трудно ми е да отговоря на теб, когато ми е трудно да отговоря на себе си
знаеш, че си ми скъп
ясно ти е, че вчера ми беше повече от приятно
може би за сега да не задълбаваме в анализи, да оставим нещата да се случат?

Валентин: ок

***

Дарена: в болницата ли си вече

Валентин: да, пълна скука, цял ден играя на телефона и чатя с Венци

Дарена: книга?

Валентин: Не ми се чете

Дарена: тогава аз да помогна?

Валентин: твоята помощ винаги е посрещната с голямо удоволствие

Дарена му позвъни през фейсбук, разказа му интересна случка от работата, той ѝ сподели за престоя си в болницата, после двамата си пуснаха филм и гледаха заедно посредством видеоразговора.