С мен остани

7.3

- Ето те най-сетне, къде се моташ? - Петя прегърна приятелката си и двете се запътиха към мястото на срещата.

- Изглеждаш прекрасно - каза Дарена.

- И ти не си за изпускане, сладурче. Само не ми казвай, че си била при малкия в този вид.
- Какво ми е на вида? - засегна се Дара.

- Маце, така изглеждаща, знаеш ли до какво състояние ще докараш пубер, още повече пък такъв, който се е изолирал.

- Стига вече, да вървим, че сигурно ни чакат.

- И заради кого ни чакат?

Момчетата вече се бяха настанили на сепаре в бара и разговаряха. Петя беше права - бяха красавци, но нищо не трепна в Дарена. Бяха типични гларуси - напомпани и поддържани, но празноглави. Дара се възпря да не съди прибързано по външния вид, но все пак беше предубедена.
- Оставям те да избираш първа - прошепна на Петя и приятелката ѝ се ухили широко, след което се насочи към тъмнокосото момче.

- Здравейте, сладури, дано не сте ни чакали дълго.

- Е, определено си е заслужавало - двамата направо ги поглъщаха с очи.

Дарена се изнерви, не ѝ харесваше хищническия им глад в очите и предвкусването, че ще го задоволят тази вечер. В мислите ѝ се прокрадна погледа на Валентин - изпълнен с обожание и копнеш по нещо недостижимо. "Стига! Само си въобразяваш" - каза си и седна до светлокосото момче. Запознаха се, но имената им преминаха през ушите ѝ. После се започна едно показване на татуировки и мускули, а Петя посочваше, кои са нейно дело. Дара погледна телефона си и уж ей така включи фейсбук, където най-отгоре във фийда ѝ се мъдреше песента Don't let me down на Chainsmokers & Daya, споделена от Валентин. Усмихна се, какво съвпадение, от колоните гърмеше точно същата песен. "тъкмо нея слушам 😝" написа в коментар и отговорът не закъсня - "съдба 🙃"

- Какво толкова интересно гледаш там? - светлокоско се опита да надникне в телефона ѝ, но тя го изключи.
- Наздраве! - чукна чашката с шот в неговата и го изпи на екс.

Продължиха да говорят безсмислени неща, главно останалите, а тя кимаше и се смееше. Момчето беше допряло крака си до нейния, но тя не се отдръпна. Упорито се опитваше да изтласка от главата си Валентин и близостта му с помощта на алкохола и чужди докосвания. По някое време станаха да танцуват, светлокоско можеше и да не го бива в умните приказки, но в танците беше много добър, а ръцете му палави и нахални. Неусетно отново се върнаха на сепарето, където той я притегли в скута си и без много да се церемони, я целуна. Тя отвърна на целувката му, заровила пръсти в косата му. Той прокарваше пръсти по гърба ѝ и ги плъзна под ръба на дантелата. Дарена си мислеше за съвсем други пръсти и беше преплела фантазия и реалност. Опомни се чак когато до нея достигнаха думите "Хайде да се махаме от тук", но изречени с груб властен глас, а не този, който чуваше в главата си. Тя се отдръпна сепнато и погледна мъжа до себе си. Какво ѝ ставаше, в мислите си беше със съвсем друг човек, някого с когото не беше редно, а реално се натискаше с някакъв непознат.
- Извинявай - каза тя като стана и взе чантата си, - трябва да тръгвам, прекалено много пих.

Необърна внимание на протестите му, издърпа Петя от прегръдките на тъмнокосия и ѝ каза, че си тръгва.

- Всичко наред ли е, да дойда ли с теб?

- Да. Не, забавлявай се.

До ушите ѝ достигна гласа на приятелката ѝ "Спокойно, няма да те оставя да скучаеш" и с периферното си зрение видя как целуна светлокосия.

Малко по-късно, вече в леглото, сподели песента на Miss Mary - Open и почти веднага след това заспа в пиянски сън, имаше чувството, че леглото се клати, че пропада, после сънува различни и странни сънища.