С мен остани

7.2

Венциту:
значи идва вс ден?

Валентин:
точно така, много е приятно да се говори с нея

Венциту:
пич, имам новина за теб -
ХЛъТНаЛ си
ама мн, брат
а според моето професионално мнение - и каката ти е навита
за кво иначе, ще идва всеки ден, а?

Валентин:
глупости, просто...
дойде, ай чао

Момчето метна телефона и не обърна внимание на приятеля си, който продължи да му пише. Дарена се вмъкна през прозореца, а на него очите му се разшириха като я видя. Не мислеше, че може да изглежда по-красиво от колкото в деня на юбилея на родителите му. Следващата му мисъл обаче го жегна, със сигурност не беше си издокарала така заради него. Нима толкова скоро след брат му отиваше на среща?

- Хайде, протегна му ръка тя - ще хванем и този залез.

Той се изправи внимателно и с помощта на патериците я последва на верандата.

- Нали нямаш против да сме тук - и тя посочи люлеещата се пейка, на която беше седнала - не ми се ще да ставам цялата в пясък.

- На среща ли ще ходиш - седна до нея и я попита, опитвайки се да звучи незаинтересовано.

- Не, Петя ме накара да ходим на дискотека.

Валентин не знаеше кое е по-лошо, да е на среща с един или в тъмно помещение, където всички ще я разсъбличат с поглед. Въздъхна, преди и той обичаше да ходи на дискотека, да гледа красивите момичета с оскъдни дрехи, да танцуват и да се докосват къде уж случайно, къде не толкова случайно. Как му се искаше да сложи ръце на талията ѝ, а тя да се извива в ритъма на музиката до него, да сложи ръка на гърдите му, да я приплъзне към врата му и да зарови пръсти в косата му... Опита се да отпъди тази фантазия, поне за момента.

- Красива си - каза тихо той, а тя се усмихна и му благодари.

- Имаш ли някакви планове за събота и неделя? - попита го Дарена.

- Освен да си лежа в леглото ли? Не. Венци е на състезание, така че съм сам.

- Напротив. Утре след обед ще дойда, за да продължим с книгата, а в неделя ще те водя в приюта за кучета. Без възражения - вдигна ръка, за да го спре, виждайки каква физиономия направи. Само, че съвсем неочаквано той я хвана за китката и взе ръката ѝ в скута си.

- Още от първия ден ми се иска да я разгледам подробно - каза Вальо и проследи с показалец виещите се цветя и звезди от долната страна на китката ѝ.