Дарена е момиче с проблеми във връзките, което е готово да придвижи отношенията си с гаджето на следващото ниво, въпреки различията им.
Валентин е по-малкия брат на гаджето ѝ, депресиран заради неличима болест, с която е току-що диагностициран, и у...
След работа Дарена нямаше търпение да види Валентин и да разбере как е минал прегледа. Хвана автобусът, излизаше ѝ по-изгодно от колата, а и докато пътуваше можеше да чете. Отново се промъкна отзад и потропа по открехнатия прозорец, отвори го и влезе.
- Нося ти книгата - каза вместо поздрав и остави "Червен син" на шкафчето.
Огледа момчето, изглеждаше уморен, но добре. Той четеше книга и слушаше фоново музиката за медитация. Дара остана доволна.
- Здравей и благодаря - каза Валентин и остави книгата си на страна. - Леле, изглеждаш страхотно - не можа да скрие реакцията си.
Дарена приглади смутено роклята си и му благодари. В главата ѝ отекнаха думите на Петя.
- Знаеш ли кое още е страхотно - попита тя и недочака отговор - времето навън. Няма да бъде още дълго така, хайде да излезем на плажа!
Валентин погледна несигурно навън и после към патериците си.
- Хайде - подкани го Дарена, - ще ти помогна. Няма вятър, слънцето е меко, а морето равно и топло...
Момчето въздъхна пораженчески и свали босите си крака на земята. Пресегна се към патериците и последва Дара навън през вратата на терасата. Тя остави пантофките си отвън, където ги беше събула и също продължи боса. Три широки стъпала водеха от терасата към дъсчена пътечка, която стигаше съвсем близо до брега. Стъпалата не оказваха трудност, но Валентин трябваше да внимава с дъските, които не бяха особено равни, а после идваше и пясъка. Дарена вървеше съвсем близо до него, готова да го подхване при нужда, и той усещаше ваниления аромат, носещ се от извадилите се от плитката ѝ кичури коса. Както и очакваше, ходенето по пясъка бе трудно със затъващи патерици. Момичето му помагаше колкото може. Стигнаха мокрия пясък и зачакаха морето да погали стъпалата им. Водата наистина беше много топла и приятна. Ах как му се искаше отново да плува в морето и да се пръскат с вода с Дара, да я държи в прегръдките си, да усеща голата ѝ гореща кожа до неговата... Постояха малко на брега и после се изтеглиха на сухия пясък, където Дарена му помогна да седнат. Той зарови пръстите на ръцете си в топлите песъчинки и вдигна лице към отиващото си слънце. Права беше, че ще му се отрази добре.
- Ще останеш ли с мен, докато залезе слънцето? - попита я Валентин.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
