С мен остани

8.2

- Е, с коя да продължим - момичето се направи, че незабелязва начумерването му и разклати всяка от книгите, които държеше в ръцете си, пред очите му - "Очаквай чудеса" или "Тайната"?

- Все тая - изсумтя Валентин - полза никаква.

- Хайде стига де, давай по-весело!

- Весело ще е група стриптизьорки, не книги за самопомощ!

- Окей, избери си книга и още утре те водя да гледаш кучки без дрехи.

- Не каза ли, че утре ще ме мъкнеш в приюта? - попита Валентин.

- Е, именно де - засмя се Дарена.

- Продължавам да твърдя, че не е забавно.

- Разбира се, че не е, щом така твърдиш. Повтаряй си, че е забавно и възможно.

- Това ще е лъжа...

- Все тая как се нарича - прекъсна го Дара, - ако помага. Нали знаеш, една лъжа повторена сто пъти, става истина.

- Значи, това не са книги са самопомощ, а за самозаблуда.

- Нали знаеш за плацебо ефекта - научно е доказано, че действа. Ако не вярваш на книгите, то поне на мен вярваш ли?

- Вярвам ти - веднага отговори момчето.

- Тогава аз ти казвам да вярваш и приемеш за истина написаното!

- Добре, давай тогава да започваме с "Чудесата" - и той издърпа книгата от ръката ѝ и прочете написаното на задната корица - Научете как да:
да печелите повече пари
да започнете и успешно да развиете собствен бизнес
да се избавите от болестите
да привлечете идеалния партньор
да заживеете в къщата на мечтите си
да прекарвате отпуската си на бленувани места
да възстановите приятелство
да прекратите безперспективна връзка
и въобще всичко, което желаете

- Прескочи направо на Болестите - посъветва го Дарена.

- Не може ли на Как да привлечем идеалния партньор? - възропта Валентин.

- Не може, много си малък за идеалния партньор, а и нямаме време за губене.

- Времето и годините са относителни, нали знаеш.

- Добре, професоре - врътна очи Дарена, - прочети за Болестите, а после и за Партньора.

И така постигнали съгласие, той започна да чете, а тя се излегна в краката му. След известно време скочи и взе да рови в чекмеджетата на бюрото му.

- Какво правиш? - той се опита да се надигне.

- Чети, чети, не се притеснявай, ще се направя, че не виждам презервативите.

- Нямам... - но млъкна изчервен, сетил се, че Венци му беше донесъл на базик кутия Extra pleasure за "уроците му с каката" и продължи да чете, като от време на време поглеждаше към Дара, която беше изкарала цветни самозалепващи се листчето и различни химикали и маркери.
Момичето пишеше позитивни пожелания - "Аз съм здрав и щастлив, Благодаря за този ден, Днес е чудесен ден, Аз мога всичко, което искам, Превръщам мечтите си в реалност, Чувствам сила, Обичам се и позволявам и на другите да ме обичат..." След като свърши стана и ги налепи на различни повърхности из стаята, а момчето едновременно четеше и я следеше с интерес.

Свършиха с книгата и тя се надигна да си ходи.
- Утре сутринта се приготви, ще дойда с колата да те взема.

- Ти не идваш ли всеки път с колата? - попита той.

- Не, с автобуса, по-...по-удобно е, мога да чета примерно.

- Извинявай, не съм се замислял, че идването ти тук може да ти съз...

- Не ми създава никакви проблеми, обичам да пътувам, да размишлявам, да наблюдавам останалите пътници или просто да си почивам, и определено много обичам да си прекарвам времето с теб, не съм предполагала, че ще ми е толкова приятно.

Валентин се усмихна, не знаеше какво да каже, сърцето му се стопли от радост, че и на нея ѝ е толкова хубаво в общата им компания. Не позволяваше на негативните мисли, че седи с него от съжаление да се прокрадват. Ако беше така, нямаше да прекарва всеки ден след работа и целите си почивни дни с него, нали така?
Тя си тръгна и той стана, за да разгледа налепените листчета. Бяха красиво изписани, украсени с малки звездички и детелини, тук там и сърца. Най-накрая отиде в банята и там на огледалото беше залепено "Аз съм герой, щом стигнах до тук и чета това". Просълзи се, не вярваше в тези глупости, но вярваше в нея и упорството ѝ, и искаше да я направи щастлива, като ѝ покаже, че взима това насериозно. А ако имаше и минимална възможност да са заедно като нещо повече от приятели, той щеше да се възползва максимално от нея, затова трябваше да е здрав.