2.3

46 6 2
                                    

Отвори страницата на Валентин. Имаше страшно много приятели, основно лъскави момичета. Снимки от купони, училищни екскурзии, състезания, как от кльощав и дългурест тийнейджър е възмъжал. "Поправка - помисли си Дара - все още е тийнейджър". До преди няколко месеца е бил много активен в социалната мрежа, а след това имаше споделени само няколко песни и стихотворение, както и няколко поста от негови приятели, питащи го къде се е загубил и как е в новото училище ("има ли готини мацки?").

Дара погледна песните - Little talks на Of Monsters and Men и Unsteady на X Ambassadors и остана учудена, защото не бяха особено известни, а тя самата ги харесваше и беше споделяла, но най-вече не очакваше, че момче би ги споделило. Предишните му споделяния се клатушкаха между хаус, техно, рап и дори фолк, но може би вече отдаваше повече значение на текста. От което ѝ докривя, защото в неговия случай, песните звучаха още по-тъжно. Плъзна поглед по редовете на стихотворението:

Раждаш се...
Търсиш отговори, а не получаваш
Гледаш... без да виждаш
Слушаш, а не чуваш
Говориш, а не те разбират
Търсиш одобрение, а получаваш критика
Викаш без глас и няма кой да те чуе
Искаш... а не можеш
Търсиш, без да знаеш какво
Търсиш любов и не я намираш
Даваш... а не получаваш
Получаваш, но не взимаш
Чакаш, но не знаеш защо
Искаш да останеш, а всъщност бягаш
Бягаш, а никъде не стигаш
Вървиш напред, а се връщаш назад
Търсиш смисъл и не го откриваш
Питаш "Защо?", но никой не откликва...
Докосваш, без да усещаш
Дишаш, но не чувстваш
Да живееш, без да живееш
Да искаш да избягаш, а да няма къде и единствения изход да ти се вижда безкрайното синьо море...
Да търсиш спасение, а да няма от кого
Умираш... и се раждаш
Вечен кръговрат

Не беше отбелязан автор или пресподелено. Дали го беше писал той? Въпреки че беше доста неошлайфано, докосваше и Дара имаше чувството, че се потапя в неговите мисли, които бяха доста мрачни.
Върна се най-отгоре на страницата, където последното споделено нещо беше от снощи, малко след като си беше отишла - песента Feel something на Marius De La Mer. Не беше я чувала, затова щракна върху името, отвори се youtube, а междувременно момичето си извади слушалките и ги включи в компютъра, след което се заслуша в песента и текста.

Беше от онези песни, от които кожата ти настръхва и можеш да въртиш нон-стоп. А дали часът на споделянето ѝ беше случайност. Дара отказа да се връзва на глупостите на мозъка си. Малко хора отдаваха смисъл на текста на песните, а дори и да беше така, времето беше случайност. Или е за някой друг или просто му харесва песента. "Я престани, тава е просто песен" - каза си Дара и даде палец нагоре на публикацията. Почуди се и написа каментар отдолу - "много е хубава, не бях я чувала". После щракна на информацията му.

С мен останиWhere stories live. Discover now