С мен остани

7.1

Дара се протегна да спре алармата, но нещо ѝ затискаше краката и ѝ пречеше да се обърне. Нещото се ядоса, че го разбутват и заби нокти в прасеца ѝ. Тя изписка и не особено деликатно изрита котарака Гошо на земята. Добър начин да я разсъни, винаги можеше да се разчита на него - или ще ѝ скочи на корема, или ще ѝ се оплете в косата, или ще ѝ гризе пръстите на краката... Момичето стана, приготви се на бързо и излезе. По пътя за спирката закуси с вафла. Успя да си намери празно място в автобуса и включи фейсбука си. Валентин беше споделил I'm falling for you на Chester See. Усмихна се, харесваше ѝ тази музикална игра.
Пред входа на библиотеката изневиделица изкочи Георги и я блъсна в стената.
- Какви игри играеш?

- Не знам за какво го... - тя се опита да го отблъсне, но той не се отдръпна. Близостта му все още пораждаше тръпки у нея, но ѝ беше трудно да прецени на възбуда или отвращение.

- Ако искаш да си отмъщаваш - наведе се на нивото на очите ѝ - не замесвай брат ми!

- Нямам намерение да си отмъщавам! Още по пък брат ти да е част от някакво отмъщение. А сега се разкарай и ме остави на мира!

- Знаеш, че е болен, нали? - той се отдръпна леко и отпусна хватката.

- Той ми каза, но и да не беше, не съм сляпа!

- Казал ти е? - учуди се Георги, знаейки че брат му мрази да говори за състоянието си.

- Дистрофия на Бекер или има и още нещо?

- Нима не е достатъчно... - малкото време прекарано с Дарена му стигаше, да я опознае до толкова, че да му е ясно, че е от тези, които искат да помагат на всички и явно новата ѝ кауза беше брат му. - Предполагам ти си успяла да го накараш да се върне към физиотерапията? - тя не отговори, затова той продължи - Видях ви вчера... на плажа. - погледна я сериозно в очите и добави - Само не му разбивай сърцето.

- Аз... нямам намерение...Не, нашите отношения не са такива, ние сме просто приятели... - запротестира Дарена.

- Познавам го, донякъде и теб. Той ще се влюби в теб... ако вече не е станало. - Георги пресекна възраженията ѝ продължи - Ако това му помага за лечението, не съм против, само да не страда накрая. - Той се обърна да си върви, но се спря и отново я погледна - Извинявай, че така стана - след като отново не получи отговор добави преди да тръгне - Е, явно ще се виждаме от време на време.

Работният ден мина бързо, Дарена беше умислена, вече двама човека я предупреждаваха за едно и също. Виждаше ѝ се смешно, какво би видяло едно 18 годишно момче в нея - момиче на 24, по цял ден завряло глава в прашните книги. Та през неговите очи сигурно изглеждаше направо старинна. Просто беше разцъфнало едно неочаквано приятелство. Ако беше здрав или не се беше самоизолирал, нямаше и да ѝ каже нещо повече от "Здравей". Тръсна глава, Петя беше права, наистина имаше нужда от малко музика и разспускане.

Когато се прибра, си взе душ, за да измие праха от себе си. Работата в библиотека можеше да има и минуси. Втри в косата си спрей с морска сол за ефект плажни къдри и я намачка на рошав кок, за да се начупи още повече. Сложи си черна очна линия и спирала, и опушен грим. Сложи си ярко червено червило, след което го пъхна в чантата, вероятно у Валентин, щеше да ѝ се наложи да се дооправи. Облече си тъмно синя къса рокля. Подплатата беше със сърцевидно деколте, а отгоре дантела с широко рамо и стигаща до шията, а отзад беше по-дълбоко изрязана. От талията фустата се разкрояваше, а над нея също имаше нежна дантела. Обу черни сандали на висок тънък ток, взе си подходящо болеро и излезе.