С мен остани

11.2

Дарена влезе, този път през вратата на стаята, с което го стресна.
- Взела съм кола, пица, чипс, торба със сладки неща. От кое искаш да започнем?

- Пицата, преди да е изстинала.

- Добре - тя тръгна към него, за да му помогне да стане, но забеляза тефтера му със стихотворения върху скута му. - Време е да ми покажеш нещо! - и без да изчака реакция отвори на произволна страница и се зачете.

Нощно небе,
укротено бурно море,
падащи звезди,
откраднати мечти,
пълна луна,
оставих те сама,
къде си ти сега,
идваш само в съня...

Обичам слънцето, морето
парещи лъчи
краят на един ден
и залязващи мечти
Обичам бриза във косата ти,
как пясъкът блести
Зов на чайка скрива моя стон
Нещо във гърдите ми гори
Скрива се слънцето и ето
нощ се спуска от небето
Обичам луната и звездите,
обичам очите ти засмени,
как ме гледат с бузи зарумени
Залезът прекрасен
и мигът от Бог ни подарен -
обичам...

Срещнах те във тъмното
и като лъч светлина,
огря моята душа
Като пролетно слънце стопляш дните ми
блестиш и заслепяваш очите ми
Като среднощен сън
като чуден звън
виждам те в мислите си
чувам гласа ти,
ти си моя любов и тъга,
моя нежна мечта

Той я гледаше омаян как тя чете с лека усмивка на уста. Беше прибрала гъстата си коса в плитка на една страна и по-късите кичурчета се бяха измъкнали. Беше със семпъл сив потник, но кройката му и материята подчертаваха гърдите ѝ и въпреки обикновения цвят и модел, ѝ стоеше много секси. Надолу беше със спорни широки шорти, с преобладаващ розов цвят. И докато следеше как руменина избива по бузите ѝ, се чудеше дали ѝ минава през главата, че по-новите стихотворения са писани за нея. Тогава си спомни за едно от тях и рязко издърпа тефтера от ръцете ѝ. Преди да го затвори бегло погледна страницата, едва ли имаше шанс да не го е прочела.

не знам дарена ли си ми
или подарена,
но даряваш ти във мен живот
и радост, и мечти,
и любов виждам аз в твоите очи

- Хайде, че пицата ще изстине. - Той стана и с помощта на патериците се придвижи до кухнята. Дарена се изправи и тръгна след него, опитвайки си да си спомни първите стихотворения, които прочете. Дали и те бяха за нея? Дали беше просто муза или той развиваше някакви чувства към нея. Ами тя?
Нахраниха се тихо, всеки с мислите си и се върнаха в стаята му с чипса и колата. Той седна на дивана и опъна краката си на масата. Момичето се настани до него и му подаде пакета с чипс, след като пусна телевизора.
С напредването на филма двамата се отпуснаха и неловкият момент отмина. Тя не спираше да коментира всяка сцена, а той да я ръчка да млъкне, че не чува филма от нея.