С мен остани

9.2

Пристигнаха и Дарена разстла постелката за пикник на сред поляната за разходка на кучетата, помогна на Валентин да седне и каза:
- Отивам да занеса гранулите и да докарам някои приятелчета.

След малко се върна с няколко кутрета и пет възрастни кучета. Беше подбрала по-стари и спокойни животни, едното беше трикрако, но не се предаваше, подскачаше колкото може и се радваше на вниманието.
- Това са Бенджи, Скот, Мара, Ася - посочваше едно по едно кучетата, - а трикракия красавец е Пенчо. Славейков. Малките си нямат имена, надяваме се бързо да си намерят стопани.

Кучетата се скупчиха около Валентин, да го подушат и да се запознаят. След това малките взеха да се боричкат около него, а останалите налягаха или си играеха на поляната. Днес нямаше много посетители, другите доброволци се занимаваха с почистване или поправяне на кучешките домове преди зимата, затова поляната беше само за тях. Времето беше приятно топло и Дара си свали ризата оставайки само по изрязаното горнище. Валентин си играеше с малките пухени бебоци, а Дара почна да изважда сандвичите от кошницата. Разбира се наложи се да ги разделят с косматите си приятели.

- Как прекарваше дните си преди... болестта? - попита Дарена.

- Как мислиш - училище, приятели, купони, момичета... доста спортувах, понякога рисувах и пишех стихове, сега вече доста по-често... Но и преди четях, не бях... не съм само повърхностен и празноглав спортист.

- Сигурна съм, че момичетата са въздишали по теб, и още биха, ако не се изолираш.

- Да, не можех да се оплача от внимание, даже ми идваше в повече. Но сега, в самотата намирам вдъхновение, размишлявам повече и ми се вижда страшно безсмислен предишния ми начин на живот, като изключа спорта. Особено плуването ми липсва много.

- Нали знаеш, че можеш да продължиш да плуваш, поне в басейн, даже ще е полезно за мускулите ти. Можеш да пробваш и гребане или нещо друго. Има спортни клубове за хора с... увреждания, провеждат и състезания - и тя извади телефона си, да му покаже информацията, която беше проучила.

Той се подпря на една ръка зад гърба ѝ като почти допря гръдния си кош в него и се надвеси над екрана. Вдигна пръст, за да приплъзва текста. Брадичката му беше на милиметри от рамото ѝ, а главите им се допираха. Той вдишваше прекрасния ѝ ванилов аромат. Подтисна желанието си към нея и се съсредоточи върху написаното на екрана пред себе си.
- Звучи интересно, разбира се знам, че се провеждат такива състезания, но изобщо не ми е минавало през акъла. Бях прекалено зает да се ядосвам на съдбата си, вместо да опитам да се приспособя.