С мен остани

15.2

Георги отвори вратата на Дарена, тя му махна без да спира и се отправи към стаята на Валентин. Завари момчето на земята до леглото си, обгърнал с ръце глава на коленете си, отвързаната му коса скриваше лицето му, а около него разпръснати вещи и разкъсани листи. Дарена се приближи внимателно и видя, че това са скиците му. Момчето я позна по стъпките и парфюма, но не вдигна глава, засрамено, че тя отново е станала свидетел на такъв момент. Дара остави чантата си на земята и се наведе, да събере листите. На доста от тях разпозна себе си, имаше и такива, на които бяха двамата.
- Имаш ли тиксо? - попита тихо тя.
Валентин ѝ посочи шкафчето, без да я поглежда. Момичето порови малко и след като го намери, седна на земята до него и започна да залепва едно за друго скъсаните парчета. Валентин най-накрая надигна глава, за да види какво прави.

- Не лепиш частите правило една за друга. - каза той с прегракнал глас.

Дарена размаха един слепен лист.

- Така ми харесват повече. Като на Пикасо. - момичето залепи още няколко късчета и остави листите настрани - Какво става? - извърна се тя към него.

- Инфекция на дихателните пътища. От известно време се налага да ползвам апарата и през деня, краката ми отказват... нищо хубаво.

Дарена постави вниматно ръка на рамото му, боейки се да не я отблъсне, но той само потръпна леко при допира ѝ.

- Не виждам смисъл... защо да се мъча с терапията, нищо няма да се получи, защо да...

- Щом си изгубил надежда, нищо не губиш да опиташ, а ако помогне...

- Аз го виждам така, ако започна терапията, ще се изпълня с надежда, ще вярвам, че ще се оправя, ще мисля за всичко, което искам да направя, но ако не се...и всички тези надежди, които съм имал... ударът ще е прекалено голям... разбираш ли ме?

Тя го обгърна с ръце и положи глава на рамото му.

- Разбирам, но не може да се предадеш. Опитай! Не позволявай на никой и нищо да поставя граници на мечтите ти. Нали това е твоят девиз. - Дарена се отдръпна от него, колкото да го погледне в очите - Кажи ми нещо, което много искаш и ще ти помогна за изпълнението му, стига да се подложиш на лечението.

Очите на момчето просветнаха.
- Каквото и да е ли?

- Всичко изпълнимо - потвърди Дарена.