С мен остани

3

Валентин погледна към телефона си, който тъкмо беше изпиукал - Дарена бе харесала коментара му.

- Каката ли писа? - попита го най-добрия му приятел Венелин.

- Не, просто нотификация, и стига си я наричал така.

- Спокойно, брат, нищо лошо не влагам. Мно е яка. Кога ще идва пак, да си играете на леля доктор?

Валентин завъртя с досада очи и отговори, че не знае. После поговориха за типични момчешки неща, избягвайки темата за болестта. Когато стана да си тръгва, на вратата Венци се сблъска с Георги. Двамата се поздравиха и единият излезе, а другият влезе.

- Как си днес, брат ми? - попита Георги.

- Както и вчера - отговори Валентин и погледна към телефона си, който отново беше изпиукал - този път наистина просто известие от някаква страница.

- Дарена ли ти пише? - Георги се втурна към телефона, но брат му го скри под себе си.

- Откъде-накъде пък тя ще ми пише? - Валентин се опита да си придаде учуден вид.

- Не знам, ти ми кажи. Станали сте си приятелчета във фейса, коментира ти разни песнички. И не се опитвай да ме лъжеш, че вчера не беше в стаята ти.

Валентин само разпери ръце, в знак че всичко е истина и няма какво повече да добави, но после се нахвърли върху брат си:
- А защо ти не ми кажеш какво я провокира да се скрие в стаята ми?

- Сигурен съм, че вече знаеш - начумери се Георги. - Не ми отговаря, а на теб ти пише!

- Нима очакваш да ти отговори след това, което е видяла. Мен ако питаш - радвай се, че не ти отговаря.

- Каза ли нещо за мен? - Георги седна на леглото и скри лицето си в шепи.

- Нищо хубаво - след като помълча малко добави - останах с впечатлението, че не иска да има нищо общо с теб. Вече.

- Маамка му - изпуфтя големият брат и се облегна на таблата на леглото, заставайки с лице към Валентин - прецаках връзката, още преди да сме имали такава.

- Какво имаш предвид, нали ходите от 3 месеца?

- Не сме спали - махна раздразнено с ръка Георги - както и да е, пробвай да ѝ кажеш някоя добра дума за мен или поне да ми отговори. Чао малък.

Той излезе и остави Валентин сам с мислите му. Фактът, че не са спали заедно беше много важен за него и го правеше особено щастлив. Погледна отново телефона си, но нямаше нищо ново. Остави го и се протегна за скицника и моливите. Трябваше да прави назначените му упражнения, но майната ѝ на физиотерапията. Чувстваше се по-добре докато мисли за момичето или я рисува. Докато още спомените му бяха пресни, беше я скицирал как седи на леглото му, как плаче в прегръдките му и как съблича роклята си. Как тънката материя се плъзга по стройното ѝ тяло и се свлича в краката ѝ. Как остава само по някакви миниатюрни бикини и как неговите дрехи се докосват до голото ѝ тяло, до голите ѝ стегнати гърди... За момент скицирането можеше да почака, мъжествеността му отново напомняше, че е в изправност.