С мен остани

1.3

...На вратата се почука, двамата се спогледаха - Чакай - извика Валентин, а после погледна Дарена, която му правеше знаци, че не иска да вижда Георги.

- Скрий се под леглото! - обърна се тихо към нея.

- Не е с крака, умнико, няма място отдолу!

- Легни там, ще те покрия с юргана - и без да изчака да се намести я заметна със завивката. На вратата отново се почука - Да! - извика Валентин и с известно усилие напъха шала ѝ между рамката на леглото и матрака.

- Какво правиш бе, малък, да не лъскаш бастуна? - влетя в стаята Георги, спретнато облечен, по нищо не личеше, че допреди малко се е въргалял в леглото.

- И какво ако е така? - озъби му се Валентин.

- Мислех, че имаш проблем с мускулите - подсмихна се големия брат и скръсти ръце пред гърдите си.

- Пениса не е мускул, тъпако - изчерви се момчето, съзнавайки че Дарена чува всяка дума - Няма достатъчно мацки на партито ли, че си дошъл да ми досаждаш? - побърза да смени темата.

- А, пълно е, ама за тебе питат, нали ги знаеш какви са жените, дай им депресирани художници, чак съжалявам, че дефектния ген се е предал на теб, а не на мен. Не знам защо го криеш в тайна, всяка която те види, сама би ти скочила в скута или лъжеш, че оная ти ра...

- Добре, добре, стига ме занимава, изморен съм, казвай какво става?

Георги въздъхна и отпусна ръце, опитваше да се държи като по-големия брат-кретен какъвто винаги е бил, защота знаеше, че Вальо не би понесъл съжаление, дори съпричастност. Отказваше личен асистент, който да му помага с физиотерапията и ежедневните неща, мъчеше се да прави всичко сам. Единственото улеснение бе, че се съгласи да преместят стаята му на първия етаж, до кухнята. Забрани им да казват истинската причина, поради която нямаше да се върне в училище, въпреки че можеше и така да го посещава, но предпочете да завърши дистанционно. Разбираше го - до преди няколко месеца беше звездата на випуска, всички момичета му се натискаха, всички момчета искаха да са му приятели, имаше добри оценки и медали по плуване и колоездене. Може би това, че се занимаваше със спорт, беше забавило болестта и съответно попречило за по-ранното и диагностициране. Крампите, треперенето и изтръпването, които бяха първите симптоми, ги отдаваха на пренатоварването, чак докато краката отказаха да му се подчиняват, точно когато плуваха до шамандурата. Георги още се будеше от кошмари, как в единия момент Валентин плува пред него, а в другия изчезва от хоризонта му, и първоначалното му предположение, че му прави номер, докато не забеляза мехурчетата във водата. После имаше добри и лоши дни, относно мускулите на краката и само лоши относно настроението.

- Търся Дарена - каза кратко Георги.

- В моята стая?

- Ами виждаш ли, не я очаквах и, ами, да речем, че стана свидетел на нещо, което не трябваше...

Чу се някакво мърморене от под купчината юрган на земята, Валентин беше сигурен, че е чул думата "плужек" и побърза да се закашля, за да я прикрие.
Георги се спусна към него разтревожен, но Вальо го спря с вдигната ръка.
- Добре съм.

- Чакай да ти дам завивката...

- Не! Остави я там, топло ми е.

Георги го изгледа учудено, но в следващия момент видя очила на нощното му шкафче.
- Брат ми откога носиш очила?

- А? Ааа тези ли, ъъъ, ами Венци си ги забрави - Георги не изглеждаше убеден, не можеше да си представи приятеля на брат си, който се носеше като рапър от 90те, да носи очила. Освен ако не се е вдъхновил от Мишо Шамара.

- Е, добре - започна Георги като хвърли поглед към юргана на земята - ако случайно Дара намине, кажи ѝ, че съжалявам, че се получи така, не го заслужава, свястно момиче е, даже може би прекалено... Ще се радвам да поговорим и, ами, надявам се, че няма да ме кастрира като се видим пак.

"Плужек" - прозвуча от към захвърления юрган, а Валентин побърза отново да се закашля.
Георги се ухили и додаде на излизане:
- Радвам се, че оная ти работа е в изправност.

Валентин го замери с празната пластмасова чашка, в която държеше моливите си, но уцели само затварящата се врата.