С мен остани

5

На другия ден, след работа, Дарена отново отиде у Валентин, както беше обещала. Чувстваше се неловко след случилото се вчера, но момчето се нуждаеше от един хубав ритник, за да се вземе в ръце. Мина от към плажа и този път уцели неговия прозорец. Беше отворен и от вътре се чуваше музика. Тя надникна и видя, че Валентин тренира на многофункционалния фитнес уред. Усмихна се на себе си, не е било напразно, че вчера го разстрои. Почука на стъклото и се вмъкна през френския прозорец. Момчето се стресна, но като видя, че е тя веднага се ухили.
- Ти дойде! - възкликна, докато попиваше потта от челото си с хавлия.

- Казах ти, че ще ти досаждам всеки ден и нямам намерение да се отмятам от думата си - усмихна се Дара, наблюдавайки го как се пресяга за бутилката с вода и отпива. Беше по потник и мускулите на ръцете му, оформени от плуването, се виждаха добре. Не бяха толкова изразени като на брат му, който редовно тренираше, но точно естествеността им го правеше по-привлекателен. Просто отбелязваше очевиден факт, каза си тя - момчето е красиво, нищо повече.

- Извинявай за вчера - казаха и двамата в един глас.

- Прекалих - добави Дара, а Валентин и отговори, че си го и заслужил. - Примирие? - попита тя, повдигайки торбичката със сладки неща, която носеше.

- Не трябва ли момчето да подарява шоколад? - попита Вальо.

- Приятелството пол няма.

Той се протегна за патериците и с тяхна помощ се предвижи до леглото. Седна и си облече суичър.
- Надявам се да не смърдя много на пот. Дай насам тези шоколади, че умирам от глад.

- Ще издържа някак си - засмя се тя и му подаде торбата - Да ти направя ли сандвич.

- Не, предпочитам това тук - бръкна в торбата и извади първото, което хвана - Я, супер, с цели лешници. С парченцата е все едно някой ти ги е сдъвкал и изплюл.

Тя отново се засмя и взе парчето, което Вальо ѝ подаваше, после седна внимателно в края на леглото. Не знаеше дали да говори за вчера или да се прави, че нищо не е станало, но той я отърва от избора като посочи към секцията с книги.
- Избери някоя и да почваме с ходенето по мъките.

Тя стана и прегледа книгите за позитивно мислене, купени от майка му.

- Да започнем с "Пилешка супа...", доста добри отзиви съм чувала за нея, а и не е от типа самопомощ. Събрани са различни позитивни истории. Един вид доброто и чудесата съществуват.