Дарена е момиче с проблеми във връзките, което е готово да придвижи отношенията си с гаджето на следващото ниво, въпреки различията им.
Валентин е по-малкия брат на гаджето ѝ, депресиран заради неличима болест, с която е току-що диагностициран, и у...
Вече у тях, Дарена направи кафе и се настани с котката в ръце на дивана до Валентин. - Вальо, запознай се с Негово сиятелство - бат' Гошо - и стовари огромната космата топка в скута му.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Котаракът се обиди от това грубо нарушаване на правилата при запознанство и измяука ядосано, перна една лапа на Валентин и скочи на земята с настръхнала опашка. Обаче си беше общителен и любопитството му към новия човек надделя, затова се върна, гордо вирнал глава и почна да се умилква около краката му, а на Дарена хвърляше сърдити погледи.
- От къде идва "бат" - попита Валентин - от бате или лош?
- И двете - засмя се момичето.
Котаракът скочи на дивана между тях и се изтегна по гръб, чакащ новодоведеният му слуга да го гали.
- Хич не му вярвай - предупреди го Дара - както си седи отпуснат, така ще те захапе изведнъж, ако не го галиш правилно.
- А как да го галя правилно?
- Никой още не е открил - засмя се момичето.
И за доказателство, котката се заключи около ръката му с все зъби и нокти. Момчето изкрещя, повече стреснато, отколкото от болка. Дара се впусна веднага да го освободи, промуши пръст в устата на котката, там където нямаше зъби, за да разтвори захапката му, а с другата ръка го хваща за кожата на врата. - Веднага пусни, гад такава!
Котката я послуша и отегчено се изнесе от стаята. Смахнати човеци, нищо не разбират от игра. Валентин вдигна ръката си пред очите си, Дарена се приближи плътно до него, за да може да я огледа. - Не ти е пуснал кръв, но все пак ще ти сложа малко спирт. Хареса те, да знаеш.
- Така ли го показва? Искрено се надявам да не си изразяваш чувствата като него. Въпреки че... - той я погледна, все още надвесена над него - нямам против малко драскане.
- Добър ден!
Двамата се стреснаха, Дара седна обратно до него, неизпускаща ръката му. Не бяха чули отключването на входната врата и сега пред тях седяха майка ѝ и приятеля ѝ.
- Боже, мамо, изкарахте ни акъла! Не трябваше ли да се върнете утре?
- И ние се радваме да те видим. Смяна в полета.
Новопристигналите ги гледаха с интерес, Дара се смути и се отдръпна от Валентин като пусна ръката му, а той беше целия почервенял. Досега не го бяха хващали родители на момиче. А дори нищо не правеха и не беше неговото момиче. Приятелят на майка ѝ се прокашля и ѝ подаде ризата, която беше метнала на облегалката на фотьойла.
- Стига де, това не е бельо! - раздразнено отвърна Дарена, но все пак облече ризата.
- И аз не ѝ повярвах - пошегува се Валентин.
- Мъже - завъртя очи майка ѝ - какво ти разбират от мода. - Е, сигурно ти си Георги, приятно ми е най-накрая да се запознаем. А какво се е случило с крака ти? - попита жената, виждайки подпряните патерици.
- Не, това е Валентин. - представи го Дарена.
- О - възкликна майка ѝ, но му подаде ръка усмихната.
- Всъщност той е брат на Георги.
- О! - сега в един глас възкликнаха двамата възрастни и се спогледаха, а после погледнаха притеснено към Дара.
- Да, а сега трябва да се погрижа за ръката му, защото Гошо му показа гостоприемността си. - майка ѝ понечи да попита още нещо, но момичето я отряза, че по-късно ще говорят и я прегърна за добре дошла, след което завлече Валентин в стаята си и затвори вратата. Взе захвърлените на леглото сутиен и тениска, които мислеше да облече по-рано и му каза да сяда.
- Аха, сега виждам разликата между сутиен и ... това на теб - вметна шеговито Валентин.
- Да ти го дам ли, да го обгледаш по-обстойно?
- Може ли? - светнаха му очите.
- Да, разбира се, може да си го задържиш за спомен. Я, се разкарай! - момичето ги метна в гардероба и затръшна вратата.
- Интересно е, че обратно на очакваното, това... нещо върху теб е много по-секси от сутиена.
- Защото не е предвидено да си показвам спортния сутиен, а да ми е удобен. Не че това нещо - и посочи топа си - не е неудобно, дори напротив. И се казва кроп топ или бюстие или дантелен топ.
- Не може ли просто къс дантелен потник...
- И повече явно няма да го слагам!
- Не, не, не! - поизправи се Валентин - Нямам абсолютно нищо против всеки ден до края на живота ми да те гледам с него. Проблема ми е други да те виждат така. И разкарай тая риза, достатъчно е топло.
Тя съблече дрехата и я хвърли върху него.
- Чувствай се като удома си, отивам да донеса спирт.
