Дарена е момиче с проблеми във връзките, което е готово да придвижи отношенията си с гаджето на следващото ниво, въпреки различията им.
Валентин е по-малкия брат на гаджето ѝ, депресиран заради неличима болест, с която е току-що диагностициран, и у...
Вече у тях, Дарена направи кафе и се настани с котката в ръце на дивана до Валентин. - Вальо, запознай се с Негово сиятелство - бат' Гошо - и стовари огромната космата топка в скута му.
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
Котаракът се обиди от това грубо нарушаване на правилата при запознанство и измяука ядосано, перна една лапа на Валентин и скочи на земята с настръхнала опашка. Обаче си беше общителен и любопитството му към новия човек надделя, затова се върна, гордо вирнал глава и почна да се умилква около краката му, а на Дарена хвърляше сърдити погледи.
- От къде идва "бат" - попита Валентин - от бате или лош?
- И двете - засмя се момичето.
Котаракът скочи на дивана между тях и се изтегна по гръб, чакащ новодоведеният му слуга да го гали.
- Хич не му вярвай - предупреди го Дара - както си седи отпуснат, така ще те захапе изведнъж, ако не го галиш правилно.
- А как да го галя правилно?
- Никой още не е открил - засмя се момичето.
И за доказателство, котката се заключи около ръката му с все зъби и нокти. Момчето изкрещя, повече стреснато, отколкото от болка. Дара се впусна веднага да го освободи, промуши пръст в устата на котката, там където нямаше зъби, за да разтвори захапката му, а с другата ръка го хваща за кожата на врата. - Веднага пусни, гад такава!
Котката я послуша и отегчено се изнесе от стаята. Смахнати човеци, нищо не разбират от игра. Валентин вдигна ръката си пред очите си, Дарена се приближи плътно до него, за да може да я огледа. - Не ти е пуснал кръв, но все пак ще ти сложа малко спирт. Хареса те, да знаеш.
- Така ли го показва? Искрено се надявам да не си изразяваш чувствата като него. Въпреки че... - той я погледна, все още надвесена над него - нямам против малко драскане.
- Добър ден!
Двамата се стреснаха, Дара седна обратно до него, неизпускаща ръката му. Не бяха чули отключването на входната врата и сега пред тях седяха майка ѝ и приятеля ѝ.
- Боже, мамо, изкарахте ни акъла! Не трябваше ли да се върнете утре?
- И ние се радваме да те видим. Смяна в полета.
Новопристигналите ги гледаха с интерес, Дара се смути и се отдръпна от Валентин като пусна ръката му, а той беше целия почервенял. Досега не го бяха хващали родители на момиче. А дори нищо не правеха и не беше неговото момиче. Приятелят на майка ѝ се прокашля и ѝ подаде ризата, която беше метнала на облегалката на фотьойла.
- Стига де, това не е бельо! - раздразнено отвърна Дарена, но все пак облече ризата.
- И аз не ѝ повярвах - пошегува се Валентин.
- Мъже - завъртя очи майка ѝ - какво ти разбират от мода. - Е, сигурно ти си Георги, приятно ми е най-накрая да се запознаем. А какво се е случило с крака ти? - попита жената, виждайки подпряните патерици.
- Не, това е Валентин. - представи го Дарена.
- О - възкликна майка ѝ, но му подаде ръка усмихната.
- Всъщност той е брат на Георги.
- О! - сега в един глас възкликнаха двамата възрастни и се спогледаха, а после погледнаха притеснено към Дара.
- Да, а сега трябва да се погрижа за ръката му, защото Гошо му показа гостоприемността си. - майка ѝ понечи да попита още нещо, но момичето я отряза, че по-късно ще говорят и я прегърна за добре дошла, след което завлече Валентин в стаята си и затвори вратата. Взе захвърлените на леглото сутиен и тениска, които мислеше да облече по-рано и му каза да сяда.
- Аха, сега виждам разликата между сутиен и ... това на теб - вметна шеговито Валентин.
- Да ти го дам ли, да го обгледаш по-обстойно?
- Може ли? - светнаха му очите.
- Да, разбира се, може да си го задържиш за спомен. Я, се разкарай! - момичето ги метна в гардероба и затръшна вратата.
- Интересно е, че обратно на очакваното, това... нещо върху теб е много по-секси от сутиена.
- Защото не е предвидено да си показвам спортния сутиен, а да ми е удобен. Не че това нещо - и посочи топа си - не е неудобно, дори напротив. И се казва кроп топ или бюстие или дантелен топ.
- Не може ли просто къс дантелен потник...
- И повече явно няма да го слагам!
- Не, не, не! - поизправи се Валентин - Нямам абсолютно нищо против всеки ден до края на живота ми да те гледам с него. Проблема ми е други да те виждат така. И разкарай тая риза, достатъчно е топло.
Тя съблече дрехата и я хвърли върху него.
- Чувствай се като удома си, отивам да донеса спирт.
