С мен остани

10.2

- Здравей! - поздрави Дара и влезе през терасата.

- Нали знаеш, че имаме и входна врата? - попита я Валентин и остави на страна книгата, която четеше.

- Не ми се иска да се натъкна на някой от семейството ти.

- Те и без това не спират да ме разпитват. Учудващо, брат ми всеки път отклонява темата или направо им казва да престанат.

Дарена махна с ръка и пита:
- Как мина плуването?

- Не знам. Тягостно и приятно едновременно. Самото плуване беше добре, но имаше хора в доста лошо състояние, което ме натъжава и кара да съм благодарен, че все още мога да се предвижвам сам. Остави сега това, ела да ти покажа нещо! - и той се пресегна за телефона си. - Виж тази страница Haki Kan. Чувала ли си за това момче?

- Ммм, името ми се струва познато, не знам - Дара седна до него и взе телефона от ръцете му, за да разгледа съдържанието на страницата.

- Написал е книга "По-велик от живота".

- Точно така, сега се сетих, бях чела някаква статия, че предстои издаване на тази книга.

- Да, но не за това ти го показвам. Виж, тоя пич организира различни игри и обществено полезни акции, почиствания на природата или спасява животни. Със сигурност може да ти каже някоя история, да не говорим, че той самият е история.

- Прав си - Дарена все още разглеждаше страницата му и се възхищаваше на направеното от това младо момче.

- Между другото поръчах книгата му - по една за теб и за мен.

- Страхотен си, благодаря ти - каза тя и го целуна по бузата - Пратих си го на месинджър. Чакай аз да ти покажа нещо, сигурно го знаеш - тя щракна в полето за търсене на фейсбук и написа - Шегите за игрите by Kirov - Петя днес ми го прати и се пукнах да се смея в почивката.

Момчето започна да чете последната публикация и едва я завърши, заради плувналите му от смях очи.

- Тоя няма равен, как ги мисли! Чакай, задължително трябва да го пратя на Венци.

- Ок, давай да почваме с дишането - каза момичето, след като Вальо остави на страна телефона.

- Не може ли поне един път да гледаме филм? - измрънка момчето. - Утре вечер нашите няма да ги има и ще съм съвсем сам, оставен на произвола.

- Асистентката няма ли да е тук? - учуди се Дарена.

- Е да... ама защо не останеш ти, толкова залези сме посрещали заедно, да посрещнем и един изгрев?

- Колко си поетичен, как да ти откажа - засмя се тя - Добре, тъкмо утре ще дават "Великият шоумен".

- Какво? Т'ва не беше ли някакъв мюзикъл.

- Да, малко или много за живота на реален човек и за постигането на мечтите.

- Ти ще ме довършиш - изхлипа театрално Валентин и сложи ръка на очите си.

- Добре, тогава ще си остана в нас да го гледам...

- Не, не, ще го издържа някак, но ще сме на пица, кола и чипс! Малко почивка от полезната храна.

- Ок, хайде, слизай на пода, ще дишаме и медитираме.

Момчето се изхлузи на земята, седнаха по турски един срещу друг и Дара започна да чете, след което повтаряха описаното упражнение за дишане.
След като тя си тръгна той сподели песента на Calum Scott - You are the reason.