С мен остани

9.4

Той я послуша и сгъна ризата ѝ под главата си като се полуизлегна на леглото ѝ, започваше да чувства мравучкане от дългото седене. Огледа стаята ѝ - имаше няколко плюшени играчки и сувенири, и книги на всяко възможно място. Вместо пердета, над прозореца ѝ се спускаха лампички и гирлянди от мъниста. Стаята беше спретната и уютна по момичешки. Единствено на бюрото ѝ имаше разхвърляни листи, които предизвикаха интереса му. След минута тя се върна с дезинфектант и памук. Качи се на леглото и го обкрачи, а той доволно въздъхна. Тя взе ръката му и я натри със спирта. Той взе да охка и гримасничи, за това тя се наведе и тъкмо се готвеше да духне върху раните, като се сети, че нямаше открита рана и повърхностното одраскване едва ли болеше чак толкова.
- Не преиграваваш ли малко? - попита го тя.

- Готов съм на всичко, което може да ми спечели целувка от теб.

Тя се засмя и се наведе да го целуне по бузата.

- Брат, следващия път да ме одраскаш повече - каза на току-що промушващия се през вратата котарак.

Дарена отново се засмя, целуна го ѝ по другата буза и се облегна до него на леглото.

- Изглежда, че ще си запазиш ръката - каза му тя.

- Радвам се, много ми е важна... за да рисувам, знаеш. - преплете пръсти с нейните и каза - надявам се, че вашите няма да нахлуят тук. Честно, никога не съм се чувствал толкова неудобно, а дори не правихме нищо.

- Да, целият се беше изчервил, после ще ми е много трудно да ги убедя, че сме само приятели.

- Да... - каза момчето, пусна ръката ѝ и се надигна - Какви са тези листи - посочи към бюрото ѝ.

Тя се позамисли, след което каза.
- Разни идеи... понякога пиша.

- Стихотворения ли?

- Не. Истории.

- Може ли да видя някои от тях?

- Нямам нищо готово, само нахвърляни идеи или отделни сцени.

- Трябва да ми покажеш нещо, ти видя скиците ми и то без позволение.

- А ти тялото ми - без позволение.

- Да, но искаш да ти покажа и стиховете си. - не се предаваше той.

- Обаче пък аз ти позирах днес.

- Поне ми разкажи за някоя.

Тя се почуди, след което каза:
- Нали помниш "Пилешката супа за душата"?
- Мога ли да забравя, първата ни книга заедно, а и само преди няколко седмици.

- Ами, хрумна ми, няма ли да е готино да издиря и събера такива вдъхновяващи истории, случили се на българи.

- Та това е чудесна идея - оживи се Валентин - е, до къде си стигнала?

- До никъде... писах на няколко човека, но дори отговор нямам. Само една жена, която е написала книга с техники за дишането, ми прати няколко.

- Ето, виждаш ли, значи имаш нещо, а и още е рано, ще ти отговорят, ако не те - други, но трябва да им пишеш.

- Проблемът е, че повечето хора са склонни да споделят на живо, или старите хора от селата винаги имат какво да кажат, но нямам възможност да пътувам и да издирвам истории.

- Не се отказвай, нали все това ми повтаряш - и той отново хвана ръката ѝ. - Хайде, покажи ми поне историите от писателката.

Момичето го направи, а след като той ги прочете му каза:
- Между другото, ще се спрем и на нейната книга.

- Какво? Техники за дишане - неее, освен ако не включва дишане по време на целуване или поне как се прави дишане уста в уста, което и без това знам и мога да те науча по всяко едно време, не ме брой.

- О, ще те броя и още как.

- А бе като сме я подкарали с всички тия дивотии, няма ли да се спрем и на някои упражнения и по тантричен секс или кама сутра? - Дара почна да се залива от смях и го замери с възглавницата, но той не спря - Все пак и това са древни източни учения и са много полезни и най-вече приятни.

- Нямам против, но ще трябва да си намериш друг партньор за тая работа.

- Стига де, хич не си забавна. Добре без практически тренировки, поне да четем.

- Мислиш ли, че ще ти е удобно да четеш такива книги с мен? - попита го тя развеселена.

- Въпроса е мислиш ли, че ще успееш да ми устоиш? Това е нали? Страхуваш се, че ще се възбудиш и ще ми скочиш, но трябва да знаеш, че нямам абсолютно нищо против, даже ще ти подпиша декларация за съгласие и освобождаване от вина.

- Но трябва да е заверена пред нотариус!

- Е, тогава вече бих се почувствал неудобно, но съм готов да го направя.

- Хайде ставай! - каза тя скачайки от леглото и подавайки му патериците - Май днес те е хванало слънцето или си се обезводнил. Време е да те водя у вас.

- Супер - изсумтя той - момиче да те взима и води...

- Стига си мрънкал, ако беше Венци, щеше ли да се оплакваш?

- Значи, Венци е момче, и да щях - 'щото може да е много досаден и определено не носи секси кропове или каквото там беше - посочи към топа ѝ.

- Значи, ако облече нещо такова, ще е ок? - подкачи го тя.

- Леле, още по-зле ще е...

И продължавайки с шегите, тя го откара у тях, и се върна да види майка си и снимките на бебето. Преди да заспи погледна страницата му, където преди час той беше споделил Terra Naomi - Say it's possible.