Пролог

19 5 0
                                    

"Седем години на мъка. Седем години страдание. Седем години страх. Седем години незнание. Седем години побой. Седем години на робски труд. Седем години болка.

Минаха седем години откакто за последно видях децата си. Откакто най- големите ни кошмари се сбъднаха! Минаха няколко месеца, откакто за последно получих новина от брат си. Минаха седем години, откакто загубих вяра, че ще се махнем от това място!

Седем? А дали вече не са осем? Времето се проточи и загуби смисъла си. 

Дори не знам за кого пиша това писмо, защото знам, че писмата ми не се изпращат, а се горят пред очите ми. Аз се чувствам изморена!

Имам една единствена мечта, да видя децата си отново, преди всичко за нас да свърши! Не съм сигурна, обаче, че тази мечта ще се сбъдне!"

Елеонор: Мъката на затворницитеWhere stories live. Discover now