Елеонор: Мъката на затворниците

23 глава

   Вратата на стаята за почивка, в която сега се намираха Сара, Никълъс и Елизабет се отвори с трясък. Точно бяха получили съобщение, че каца самолет, а ето го и пасажерът на вратата.

   Главата на Ник изплува иззад стената.

  - Бърз си!
  - Къде е Елеонор?!- гласът бързаше.
  - В библиотеката- отвърна Лиза.

   Също толкова бързо, вратата се затвори и тежки стъпки от бягащи крака се понесоха към асансьора.

  - Тя какво, да не е новият Кевин? Всички търсят него, а той прави бели у тях!- вдигна ръце ариецът. Лиза вдигна вежда.- Права си, Кевин е по- послушен.

   Сара изпъшка. Вдигна телефона си и позвъни на капитана си.

   

   Елеонор се взираше в разпънатите карти. И нищо! Нищо! Нямаше идея къде, как и защо може да се намира този храм. Трябваха им някакви документи. Нещо за Шамбала. Отправна точка. Ориентир. Табела!

  - Има ли случайно координати на тези рисунки?- изпъшка наследницата на Атлант.
  - Да, разбира се. Даже вървят с линк към Google Maps- пошегува се Джъстин.
  - "Вървят с линк към Google Maps"- изримитира го Елеонор. Телефонът 'и започна да звъни. Извади го и вдигна.- Добри новини?
  - Имаш гости. Тръгна към теб.
  - Не това имах предвид. Кой?
  - Ел! Май намерих нещо- повика я Джъстин.
  - Ще видиш- отговори Сара.

   Джъстин беше с по- голям приоритет. Докато слизаше, той и Тара търсеха из лавиците някакъв свитък. Внимателно ровиха измежду пергаменти и книги на... хиляди години.

  - В системата виждам, че има записки на някакъв пътешественик лемуриец, който бил тръгнал да търси Шамбала.
  - Чудесно, духовно просветен човек- съгласи се наследницата на Лемурий.
  - Може да свърши работа- кимна Елеонор.

   Маят извади малко томче с мека кожена подвързия. Страниците бяха жълти, а кожата почерняла от времето. Постави го на масата при пергаментите, под по- силната светлина, и го разлисти. Върху почти прозрачните, пожълтели страници от оризова хартия, с красив почерк бяха изписани йероглифи, които се нижеха като мъниста на огърлица.

   Две нива над тях херметическата врата се отвори. Двете пазителки на пръстените вдигнаха глави, докато маят разлистваше. Обувките на влезлият започнаха да тракат по металните платформи. Той се хвана за парапета и погледна надолу. Нямаше как да не познае тази комбинация от европейски и африкански черти.