Елеонор: Мъката на затворниците

18 глава 2 част

   Много добре си даваше сметка какво се случва. И не! Това нямаше да стане! Може би спеше? Ами да- просто трябваше да направи всичко по силите си, за да се събуди! Преди да изпадне в паника! (Което беше много вероятно!)

   Вернучи заговори за военната офанзива. Русия ги беше наела като частен изпълнител, за да потушат вражеска армия, в която "по случайност" се оказа, че има и хора на ГНЦ, и искаше да свали режима в страната. Орденът Норомба беше получил информация, че другата армия подготвя нападение над Кремъл, а правителството не искаше да се разчува за това, и искаше всичко да остане в тайна. Знаеха кой е водачът на съпротивата. Някакъв ариец.

   Не искаше повече да слуша!

   Заговори онзи глупав генерал пред него. Възрастен, с малки очи като картица, голям нос и още по- голям мустак. Не си спомняше как се казва. Самонадеян, самодоволен! Себичен! И безумно глупав! На Джейк още му се повдигаше от него! ( Поради някаква причина миришеше на нещо кисело с лук.) Обясняваше с такъв патос, все едно предлагаше как да покорят земята, а не да смажат армия, която се готвеше да осъществи атентат. Планът му беше достоен за книгите "Малоумни идеи", "Грешки при съставянето на военна стратегия- нагледни примери какво да НЕ правите" и "Как всички да разберат твоята тайна". И проблемът не беше това. Никой, абсолятно никой от присъстващите високопоставени и висши военни не видя или не отбеляза грешките в плана на Генерал Половин мозък. А те бяха очевидни! На всичкото отгоре, предлагаше да използват президента като стръв. Велико! Не двойник, а самия президент, който изрично не искаше да се разчува за тази организация, която искаше да го свали. И не искаше правителството да е замесено в потушаването 'и.

   А, не! Джейк вложи цялата си воля, за да накара устните на 13-годишното му тяло да не се отварят, и гласните му струни да не трептят! Нищо не стана. Тялото му отвори уста. Не! Не! Не!

  - Простете, че се намесвам, господарю Вернучи,- Джейк учтиво вдигна ръка и кимна на ръководителя на ордена,- но по- голяма глупост не съм чувал в краткия си живот! Това да не сте го гледали в детски филм, генерал Както- и- да- се- казвате?
  - Джейк, замълчи!- През стиснати зъби го предупреди вуйчо му, който седеше до него. Генерал Марвън започна да го рита с крак.
  - Това ще свърши точно като битката на Нором с армията на Маи, в която бива надхитрен. Вероятно е имал същия съветник като вас, който го е подвел. Ако се замислите, планът за нападение е точно такъв. Недообмислен! Не може да стоварите целия си боен арсенал пред Кремъл, и да се надявате, че противниците няма да имат нещо, с което да се защитят! Да, нашите войници са силни и подготвени, но не е нужно да използвате толкова много хора. Освен това планът е точно обратното на секренет. Доколкото разбарх, идеята е била никой да не разбира за тези опозиционери. И в допълнение, руските войници като нищо също се включат в битката, което неминуемо ще доведе до гласност на проблема!
  - Спри!- Вуйчо му беше по- ядосан. Защо ли в онзи миг, Джейк не го беше послушал? Може би имаше шанс, ако беше замълчал.
  - Остави го да говори- заяви Вернучи, което обнадежди 13- годишното му аз. И което го обрече напълно.- Какво предлагаш?
  - Ефектът на изненадата. Два пъти по- малко войници, двама или трима наемници. Това е. Знаете ли къде може да е щабът на тези опозиционери или каквито са?