Елеонор: Мъката на затворниците

20 глава

   За втори път в рамките на под 20 часа Джейк Марвън палеше любимото си Zippo и търсеше спокойствие в малкото пламъче. За пореден път въздъхна. Нямаше нужда да звъни на вуйчо си. Пък и тъкмо се върна от... лекарския кабинет. Беше се отпуснал на дивана, и с тази разтреперана ръка, която държеше запалката, запрашваше да предизвика пожар.

  - Нямало я е? Сигурен ли си?- попита за... трети? Осми?... път Джейк.
  - Нямаше я.
  - Била се е с тях сама- и това становище беше изказано за пореден път. Клатейки отрицателно глава нямаше как да отрече миналото. Какво ли се беше случило там, че накрая резултатът да бяха толкова много трупове?- Тя никога няма да ми прости!
  - Съжалявам, приятел!- голямата ръка на Боб стисна окуражително рамото му, когато той седна до него на дивана.

Джейк сви устни.

  - Аз някой ден ще изляза от този водовъртеж от проблеми, които сам си причинявам, и няма да знам какво да правя с цялото спокойствие- смъмри наемникът, с което се опита да подобри настроението.
  - Май много силно са те ударили по главата, ако в тази представа ме няма и мен. А щом аз съм там, няма спокойствие- Боб разкри белите си зъби.
  - Между другото изключително съм щастлив, че флашката с етикет "Домашно порно" съдържаше друг вид видеа. Не знам как щях да го понеса.
  - Друг вид видеа ли? О, не! Оставил съм ти грешната флашка! Чакай, чакай, правилната е тук!- Боб се наклони през облегалката за ръце, за да търси несъществуващата втора флашка. Джейк го хвана за блузата и го върна, докато се смееше.
  - Не! Не! Не! Няма нужда! Ще имам няколко травми по- малко ако не виждам голия ти задник!
  - А може и да поправиш няколко травми ако го видиш.
  - Сериозно- видях малката разлика в клиповете. Знам, че ти си го направил.
  - Ако Вернучи беше видял оригиналния запис, щеше да разбере, че едва не го уби, за да освободиш Елеонор Бикет. Така просто те направих от враг на Ордена- герой.
  - Така просто ми спаси живота!

Боже, как да не благодареше на всяко божество, че имаше едно нещо в живота му, което не се променяше- приятелството му с Боб! Неговата опора, да не се побърка, неговата сламена клечка към реалността! А вече и спасителен пояс от смъртта!

  - Нищо работа! Знаеш, че бих го направил отново.
  - И като говорим за спасяване на животи... ще те помоля да напуснеш Сърцето и да се скриеш за известно време.
  - Какви си ги намислил?
  - Рисковани. Аз... докато бях в безсъзнание си... си спомних някои неща! Не бях сигурен как точно да постъпя, но вече имам план.
  - Така ли? И какво включва планът?
  - Ще поправя грешките от миналото си и това, което не успях да направя в настоящето!
  - Само не прави глупости- Боб беше напълно сериозен.
  - Че аз само това мога да правя- Джейк се усмихна чаровно, което сега с всички рани и сътресението, не беше толкова ефективно.