Елеонор: Мъката на затворниците

33 глава

   И преди ли беше изпитвал такава досада? Разбира се, че беше. Но сега беше по-различно. Хвана ръката на Кармен, която се плъзна нагоре от коляното му по бедрото, и я пусна върху нейното бедро. За пореден път! Защо тази жена не отиде да се натиска на Ригел? Или на Дебора? Разсейваше го от собствените му мисли! В допълнение със сътресението от предишните дни, настроението му можеше да се определи като отвратително. Всеки градоносен облак би бил за предпочитане като компания пред него.

   Знаеше, че Черешката не е на онзи остров. Въпросът беше дали я бяха намерили от ГНЦ? Как щеше да я намери? Как щеше да я убеди? Как щеше да реагира когато я види? А как тя щеше да реагира когато го види? Щеше ли да се съгласи?

   Джипът спря пред големия храм, между високите скали, вкопан в скалата от червен пясъчник. Джейк стъпи навън, излезе от колата и се наложи да смъкне слънчевите си очила, за да не блокира нищо гледката му. Нямаше как да отрече онова, което беше видимо за очите- монумента беше впечатляващ! Издигащ се на 45 метра височина, главният храм Ал Казнех, на древното селище Петра, не напразно беше част от чудесата на света. Нямаше как да не изпиташ възхищение към майсторството на древните хора, които бяха издълбали тази скала и бяха построили не просто един храм, а цяло селище наоколо. И макар времето да беше оставило своя отпечатък, поразявайки част от фините детайли, основното още устояваше на времето. Шестте колони, с триъгълния покрив, заемащи долната половина на храма, препращаха към архитектурния стил на древна Елада, с пантеоните. Между тях те посрещаше висок и тъмен коридор, не особено приветлив. Горната половина пък го накара да си спомни за готическата катедрала, която той изгори неотдавна- Нотър Дам. Пое си дълбоко дъх и издиша. Странно, нямаха нищо общо помежду си, но споменът за горящата Парижка катедрала го накара да осъзнае колко неща се случиха оттогава досега. Дали този червен пясъчник гореше? Дано не разбираше.

   Пред внушителния монумент бяха разпънати множество бели шатри. Жужаха археолози, облечени в светли дрехи и с широки шапки, надвесени над маси с артефакти. Други обсъждаха теории помежду си. Джейк бързо влезе в образ и, следван от другите наемници, тръгна към онзи, който изглеждаше като ръководител на археологическите разкопки. Въпросът беше дали изглеждаше достатъчно правдоподобно за археорог?

  - Едно време вярвали, че съкровище на Рамзес Трети се пазело на върха на монумента. Интересно ми е какви съкровища ще открием ние!- Изрече Джейк с голяма престорена усмивка на лицето си, и стисна ръката на възрастен мъж с големи мустаци и шкембе.- Приятно ми е, професох Ал Зайер!
  - Радвам се, че дойдохте с екипа си толкова бързо, доцент...
  - Няма нужда от такива формалности- престорено кимна Джейк зад слънчевите си очила. Хм, а може би редовната тактика- промъкни се незабелязано, сей кръв и смърт, запали всичко, не беше чак толкова лоша. Повръщаше му се от тези преструвки.
  - Другият специалист, доцент Йорданович и екипът му вече са тук. Помолиха да огледат лично вътре, без да им пречим. Вероятно няма да имат нищо против, ако още един специалист се намеси!