Елеонор: Мъката на затворниците

11 глава

   Джулия Марвън беше облякла къса пола до средата на бедрата, но за сметка на това с висока талия, и сако с навити ръкави, по което бяха закачени пагони. Чисто бялата 'и коса беше свободна. Носеше любимите си бижута, които представляваха увиващи се по нея змии. Точно беше приключила с още един делови въпрос и в момента беше в компанията на Зара и Дебора. Първата изглеждаше много по- спокойна, след като Джейк се върна жив и здрав. Шарената 'и коса се спускаше от двете страни на главата 'и в две плитки. А Дебора отново се беше върнала към любимия си стил на обличане- като от японско аниме, с лек привкус на облекло на техните прислужници. Трите обсъждаха належащите въпроси, основно свързани с търсенето на черепи. Проблем беше и намирането на Въздушният пръстен, чийто следи се губеха още преди векове. А за пряк наследник и дума не можеше да се каже.

   Масивната дървена врата към Залата се отвори рязко и шумно и през нея влетя Джейк Марвън. Дишаше тежко. Погледът му напълно беше почернял. Поне се беше избръснал и изкъпал. И дрехите му, макар сестра му да вярваше, че са твърде семпли, не бяха онези дрипи. Какво толкова го привличаше в черния панталон, коженото яке и бялата тениска тя така и не разбираше?

  - Да знаеш, държа да се чука, преди да се влети!- сряза го Джулия.- Това, че си ми..
  - Как можа да не ми кажеш?!- брат 'и беше бесен. Не му беше за пръв път.
  - А, значи си разбрал за Джулиано- смъмри тя и скръсти ръце пред гърдите си.- Да не би да беше по- добре да ти хвърля бомбата точно когато стъпи на земята?
  - Кога преди ти е пречело?
  - Сега ми изглеждаше малко изтощен. Реших да ти дам една минута да си поемеш въздух.
  - О, Боже! Това милата и загрижена Джулия ли е? Да не би някой да те е сменил, докато ме нямаше? Кога си се съобразявала с това? Кога си се съобразявала с каквото и да е? Отново те питам, да не би да са ти заменили буцата лед със сърце? Започвам да се замислям!
  - Глупости! Джейк- изръмжа сестра му. Изражението на лицето 'и и напрегнатата стойка показваха, че тя нямаше да търпи повече. Но и той също.- Може да си ми брат, но си знай мястото!
  - Може временно ти да си глава на Ордена, но и ти знай своето!

   Двамата бяха толкова близо един пред друг, стиснали ръце в юмруци. Зара и Дебора се спогледаха. Единият щеше да удари, другият- да издере очите на брат си. Въпросът беше дали опитът да ги спрат би бил положителен. Грубите изчисления и предишен опит показваха шанс 50:50.