Елеонор: Мъката на затворниците

19 глава

   Боб Блейк разтриваше лицето си. Както беше го помолил Джейк, пътува до острова, на който бяха се озовали той и Елеонор Бикет. Преди това трябваше да направи друга спирка, което беше без значение. Стигна до малкия остров. Така и не кацна. Обиколи няколко пъти на по- ниска височина. Усети как стомашните му сокове започват да се надигат. Да, Елеонор я нямаше, както му беше казала Елизабет Полне. Но онова, което се бе случило след като Джейк беше напуснал, още стоеше. И беше потресаващо!

   Върна се в Сърцето и се отправи нагоре по етажите, в търсене на най- добрия си приятел. Последно Джейк не му ли беше писал, че отива да тренира? Да. Шумотевицата нямаше как да бъде пропусната. Чуваше се още от вратата на трениривъчния център. Ригел изпадаше в паника, Джулия говореше. И ако това не предвещаваше лоши новини. Забърза крачка. Дано лошото му предчувствие да беше грешка! Дано Джулия да хокаше Ригел защото беше идиот, а не... Влезе в залата и се спря при вратата. Никой не му обърна внимание. Един посинен мъж, само по къси панталони, с рижа коса, стоеше отстрани. Зара беше коленичила на земята, с главата на Джейк на бедрата 'и. И в това нямаше нищо еротично. Особено след като имаше толкова свидетели, а най- добрият му приятел приличаше на нещо смачкано и умряло. (Не трябваше да мисли за смърт! Мислено си удари шамар по бузата.) Ригел стоеше отстрани, с широко отворени очи, като че ли точно го беше ударила светкавица, и на него още не му се вярваше.

   Зара се надвеси над Джейк. Джулия ахна и също се надвеси.

  - Слава на Нором!
  - Добре ли виждаш?
  - Нещо такова.

   Боб стигна до тях и видя изненадата в очите на Джейк. А също и успокоението. "Ето ме, приятел! Спасението е тук!" Без да продумка и дума, само с усмивка, която беше изключително насилствено изкарана на лицето му, русият мъж клекна, за да помогне на най- добрия си приятел да се изправи. Преметна ръката му през рамото си, подхвана го и с помощта на онзи полугол риж мъж тръгна да го води към вратата, напълно игнорирайки останалата сбирщина наемници.

  - Робърт!- Зара беше по- емоционална от обикновено.- Той има нужда от преглед!
  - Ще минем през лекарския кабинет, ще го заведа в стаята му и ще му поръчам пилешка супа. Готово!
  - Не бъди глупав! Аз ще...
  - Нека аз.- Боб спря, обърна се към Зара и реши да се възползва от момента.- Пък и той предпочита мен повече. Давам му повече от просто физическо усещане!- усмихна се фалшиво и продължи да върви напред.