Елеонор: Мъката на затворниците

7 глава

   Четирите братя се бяха събрали на тяхното място за срещи. Бяха се наредили около каменната пейка, върху която лежеше разпъната карта. На земята до тях стояха торбите им с храна, вода и оръжия. Четиримата се взираха в образите, нарисувани на пергамента, и мълчаха. Всеки чакаше другия да каже нещо или да получи прозрение свише.

  - Всички се съгласихме да отидем да преговаряме със стихиите, обаче как да стигнем до тях?- попита Лемурий накрая, чешейки главата си.
  - Не знам, Атлант даде идеята. Вероятно той ще знае- отвърна скръстил ръце Нором. Раздразнението си личеше в гласа му.
  - Маи, нали ти беше чувал за някакви хора, тръгнали да говорят със стихиите?- попита отново вторият брат.
  - Да ти приличам на компас?- отвърна братът.
  - Ау, гледай ти, господин Спокойствие май не е толкова спокоен вече!
  - Стига си го дразнил, Нором- Атлант спря всякакви дразги между братята си и се изправи.- Имам идея къде да отидем. Стихиите са божества, нали?
  - По тази логика трябва да са около нас- изтъкна Нором.
  - Да отидем в някой техен храм?-предложи Лемурий.
  - Маи, я вземи пренеси някого в жертва, може стихиите да дойдат да ти благодарят. Пък и ще са по- разговорливи- вметна заядливо най- малкият брат.
  - Ще пренеса теб в дар, Нором!- ядоса се Маи и скръсти ръце на гърдите си.
  - Ако и двамата не млъкнете ще отидем само аз и Лемурий!- гласът на Атлант беше толкова строг, че накара всички да млъкнат.- Отиваме тук!- и заби пръста си в една точка.

   По- малките му братя се надвесиха отново над картата. Пръстът на Атлант беше забит в точка, намираща се на друга земя. Голям воден басейн разделяше земята, на която се намираха и другата. Щяха да пътуват дълго дотам, но един въпрос напираше между тях. Защо точно там?

  - Какво има там?- попита Лемурий.
  - Изворът направен от самата стихия Вода. Там трябва да отидем, за да говорим със стихията.
  - Мисля, че този път ще се съглася с Лемурий, братко- поклати глава Нором.- Според мен не е нужно да ходим толкова далеч. Може би от всеки храм ще можем да говорим със стихиите.
  - Да не те е страх, Нором- възползва се от ситуацията Маи, за да дразни малкия си брат.
  - Атлант, имам друга идея- намеси се Лемурий, напълно игнорирайки дразгата между братята си.- Ами този вулкан?
  - Никакви вулкани!- извика Маи зад тях.- Имате ли представа какво може да направят стихиите с вулканите? Ще ни изпепелят като едното нищо! Вижте Нором- живее близо до вулкан и съвсем е откачил.