Елеонор: Мъката на затворниците

22 глава

   Атлант, Маи, Лемурий и Нором, строени в редица, сега отново бяха сред руините, където първоначално срещнаха четирите стихии. Слънцето точно изгряваше. Небето беше в оранжево-розови нюанси, малко преди да придобие обичайният си червен цвят. Подухваше лек студен вятър, който, имайки на предвид че бяха леко облечени, караше кожата да настръхне. Началото на новия ден беше и символ на новото начало, което ги очакваше. Напрегнатостта и нетърпението бяха толкова осезаеми, като че ли бяха мъгла около тях. След този ден нямаше връщане назад! Няколко птици излетяха от клоните, на които бяха кацнали, и се понесоха в небето. Вече и тях ги нямаше. А също и Стихиите! Мъжете обаче стояха там мирно, както им беше наредено. Не обелваха и дума. Но вътрешно... пълна противоположност. Не че имаше какво да направят. Изпълняваха чинно каквото им се наредеше и прикриваха нервността си. Укротяваха тропането с крак. Дори Лемурий, който беше най- търпеливият от тях, се поддаваше като тънко клонче. Маи беше загубил своето спокойствие и едва прикриваше емоциите си. Само по погледа можеше да разбереш как Нором е готов да избухне като вулкана, който редовно унищожава селото му.

   Четирите Стихии се появиха едновременно от нищото, прекрасни както и преди. Огън излезе от пламъци, Земя от дърветата, Вода излезе от поточето, а Въздух се материализира пред тях. Братята паднаха на едно коляно. Атлант преглътна и се опита да не изглежда напрегнат. Потърси успокоение в очите на Стихия Вода.

  - Както вече знаете, обсъдихме идеята на Атлант и се съгласяваме с нея- започна Стихията Огън.
  - Въпросът е, съгласни ли сте с условията, които ние ви поставихме?- попита Стихията Земя.
  - Да!- заедно отвърнаха четирите братя, изпъчили гърди.

   Въздух се усмихна.

  - Да започваме тогава.
  - Решихме кои ще са трите термина, които ще имат силно значение за вашите народи. Вашите бъдещи цивилизации. Според нас, те характеризират вас самите. За Атлант думите са Вода, Атлант и Мъдрост. За Лемурий- Земя, Лемурий и Търпение. За Маи- Въздух, Маи и Спокойствие.

   Нором се подсмихна, но успя да се овладее и да не продума и дума. Очевидно все пак осъзнаваше важността на събитието.

  - И последно Нором- обърна се Стихията Огън към най- малкия брат.- Огън, Нором, Сила. Възражения?
  - Не- отговориха братята. Нором пак се наложи да си прехапе езика, защото искаше да се заяде с брат си.