Елеонор: Мъката на затворниците

27 глава

   Джейк Марвън се беше настанил удобно на дивана си и, като типичната американка от филмите, четеше. Само където не пиеше червено вино, и не беше някой любовен роман в който “уж” обикновено момиче се влюбва в мултимилионер в началото на тридесеттте. В неговото четиво се разказваше за власт, предателство, агресия и странни пътувания- досието на Теодор Пале. Скролваше надолу с мишката си и си отбелязваше мислено моменти. Отпи от чашата си с бърбън. Главоболието замъгляваше зрението му, но пък алкохолът с обезболяващите имаха обратен ефект. “Напред неразумно самоунищожение!” 
   Срещу Теодор Пале бяха заведени множество дела за тормоз и тежки телесни повреди от норомби- жени и мъже, като някои от тях бяха служещи в армиятар а други бяха членове на оперативното звено. След пенсионирането си се отправя на пътешествие до Австралия, Северна Корея и Индия. Дълго време бива дясна ръка на Вернучи, и дори се опитва да го измести няколко пъти и да вземе неговата позиция. Като нищо именно това да е причината, Жи Верн да го изгонва, и да скъса всички комуникации с Пале.
   Съпругата му го оставя преди две десетилетия. Няма деца, но за сметка на това, от някои бележки, откри че има влечение към много по- млади жени от него. Същият като Вернучи! Интуицията му подсказваше, че тези пътувания не бяха с цел екскурзия и разглеждане на забележителности. В Австралия бяха наследниците на Лемурий.
   Но пък защо му беше да ги издирва, ако преди това е изгорил книгата? За да ги предаде на Вернучи и да върне позициите си? Изгонен с почести от Ордена Норомба. Какви реално бяха стремежите на този човек?
   На вратата се почука. Това или беше Боб, или беше онзи, който носи книгите, които беше поръчал да му доставят от библиотеката. Скри прозорците с досието, остави лаптопа на масата и отиде да отвори.
   Добре че не беше от онези плашливите, които когато видеха някого неочаквано, да им проличава.
  - Първо ми звъниш да ме чуеш, няколко часа по- късно идваш да ме видиш как съм. Поласкан съм, започвам все повече да вярвам в теорията за сърдечната опирация.
Отмести се и направи път на сестра си да мине и да влезе.
   Бялата 'и дълга коса се полюшна, когато тя спря и се завъртя на пети към брат си. Джейк беше сигурен, че е сканирала всичко с това си движение. Не че имаше нещо, от което да се възползва. 
  - Уверявам те, никой не е премахнал ледената буца в гърдите ми. Изглежда си достатъчно добре, съдейки по коментарите ти. Пращам те на мисия.
  - Сега?
  - Три часа след полунощ- Брат 'и сложи ръце на хълбоците си и преглътна тежко, при всички положения много коментари.- Оказа се, че в Йордания, при разкопки, са открили странни символи в таен тунел. Хвърлих едно око на снимките и потвърждавам, че са на четирите цивилизации. Преди да си ме прекъснал с някои остроумен или заядлив коментар, изпращам те заради йероглифите “кристален череп”. Нали си специалист по изчезнали цивилизации сред арийците? Прояви се като такъв.
   Джейк бавно затвори очи.  Главоболието ли беше по- досадно или сестра му?
  - Пращаш ме в Йордания, за да проверя дали там има череп или дали има следи за такъв?
  - Точно така. Върви тежко въоражен, след като са изпратили снимките до нашата “независима изследователска агенция”, сигурно са ги изпратили и до ГНЦ. Арийците са заблудени в това отношение. Мислят си, че изпращайки зов за помощ на повече “специалисти”, биха постигнали по- бързо резултати!- Сестра му скръсти ръце на гърдите си.- Ако има някой от ГНЦ, знаеш какво да направиш.
   След тези думи Джулия тръгна към вратата.
  - Същата си като Вернучи- твърдо прошепна брат 'и.
  - Не. Аз съм много повече!  
  - А защо не изпратиш Кармен? Зара? Ригел?
  - Първо: Не съм казала, че искам всички там да се мумифицират, а да се разбере дали има череп, и ако има- да се вземе. Второ: Ригел няма нужната харизма за това. Той прилича повече на асистент, отколкото на доктор по науките.
  - Това комплимент към мен ли трябваше да е?- вдигна вежда Джейк.
  - Така ти се струва от сътресението. Пък от друга страна, кой каза, че ще ходиш сам? Доктор Марвън, специалист по изгубени цивилизации, ще посети разкопките с екипа си, разбира се.
  - Джулия натисна дръжката и отвори вратата. Пред нея, с вдигнат юмрук, готов да почука, стоеше Боб Блейк. Мъжът се изненада. Първо погледна сестрата, после брата.
  - С по- дълга коса изглеждаш по- добре. Къдриците ти са чаровни.- Смъмри Джулия, обърна се за последно към брат си.- С теб се разбрахме!
   Наемницата мина покрай русия мъж и си тръгна.
   Боб направи физиономия, влезе и затвори вратата.
  - С коя те оставям, с коя те намирам.
  - Прати ме на мисия- гневно и равно отговори другият мъж. На вратата повторно се почука.- Отвори, моля те.
Някакъв мъж с количка чакаше отпред. Върху количката лежаха няколко книги. Боб ги взе, усмихна се и го отпрати.
  - Тук нормално ли е да получавате поща толкова късно през нощта? Като те гледам такъв отупан и четящ пожълтели книги, направо ми призлява!
  - Тези аз си ги поръчах- изрече Джейк и седна на дивана.- Трябва да замина утре рано сутринта, и ще трябва да ги взема с мен. А ти къде беше?
  - Приказвах си с приятел. Реших, че след като се разминах със Зара в коридора, ще трябва да си намеря работа за известно време.
   Джейк въздъхна тежко и се облегна назад, затворил очи. Ръката му се вдигна настрани, опипом намери чашата си с кехлибарена течност и изпи на един дъх съдържанието.
  - Какви са тези антики?
  - От времето на втората световна война са. Трябва ми информация. Това е еднствената ми разменна монета в момента.- Пое си дълбоко въздух и издиша бавно, за да подреди мислите си.- Боб, утре сутринта и ти трябва да заминеш.
  - Знам, вече говорихме, няма да стоя тук като съпруга, която те чака, я- отвърна другият мъж, взе една празна чаша, наля си малко бърбън и наля на приятеля си. Чукна чашата си в неговата и отпи.- Пък и достатъчно време стоя тук. Трябва да се махна от това свърталище на змейове. Не се обиждай.
  - Не се- Джейк отпи глътка.- Аз самия едва се задържам тук.
  - Ще отида да видя как е вуйчо ти, преди да се прибера в Колумбия.
  - О, той звучеше добре когато му се обадих. Ако пита за мен, не казвай нищо.
  - Какви си ги намислил пак?
  - Или това, което съм намислил ще успее. Или ще трябва да кажеш на Кармен, че последното ми желание е било да ме препарира, и ще си носиш главата ми като ключодържател навсякъде.
   Боб потръпна.
  - Как не се намери един нормален убиец сред вас?- Отпи.- Значи гледай планът ти да успее, защото идеята да разнасям изсушената ти глава като ключодържател ме ужасява. Знаеш, че сме си близки, но те предпочитам жив.