Елеонор: Мъката на затворниците

24 глава

   Тежестта, която усещаше в гърдите си, беше непоносима. И с всяка крачка по коридора, задълженията и отговорностите, които имаше... С всяка крачка към реалността 'и ставаше по- леко. Обяснението беше просто- болеше я заради илюзии. Нещо напълно невъзможно. Вкарваше емоции и енергия в събития, които няма как да се случат. Никога!

   Това, което знаеше от преди, че Димитър се е влюбил в нея, се беше потвърдило още когато тя беше във Франция в търсене на Тара. Но тя не изпитваше същото към него. Нещо повече- подозираше че голяма част от чувствата му към нея са свързани с кръвта 'и, това че е пряк наследник, и връзката 'и с Водният пръстен. Възхита, това беше. Като историк, той цял живот беше изучавал и търсил реликви, свързани с божества и митове, които тя доказваше, че са истина. Леле, още помнеше погледа му, при спасителната операция в Египет, когато тя накара Нил да се вдигне от коритото си и заля цялата централа с него. Възхита. Гледаше я сякаш тя беше божество от плът и кръв, ходещо по земята. Всичко това някак като че ли замъгляваше преценката му за нея самата, като личност. Тя не беше само прекият наследник на Атлант и пазителят на Водният пръстен, за Бога! Не беше само капитан Бикет! Тя беше Елеонор! Не само това, но и длъжностите, които имаха в ГНЦ, им пречеха допълнително да бъдат заедно. Как би се получило между тях като и двамата обикаляха непрестанно, а тя рискуваше живота си всеки ден? И опцията да се присъедини към екипа им беше напълно изключена- достатъчно хора вече се притесняваха за нея. Да им помага от време на време беше друго нещо.

   А, не! Бързо пропъди мисълта за Джейк. Не искаше нито да го вижда, нито мисълта 'и да се завърта около неговия образ!

  - Къде се загуби?

   Елеонор премигна. Потънала в мисли и разсъждения дори не беше обърнала внимание, че е влязла в стаята при останалите.

   Джъстин беше се изпънал на два стола до дългата трапезна маса. Четеше дневника, който беше намерил същия ден, и си водеше записки. Ник седеше до него с таблет в скута. Лиза и Тара бяха седнали на дивана.

  - Атландски му работи- Ник сръчка Джъстин и му намигна. И да, намекваше за точно онова, което бяха правили.
  - Къпах се, Ник. Вика му се хигиена. Не е лошо, трябва да пробваш.
  - Какво?- направи се на изненадан ариецът.- Искаш да кажеш, че се къпеш повече от веднъж в месеца?