Елеонор: Мъката на затворниците

6 глава

   Почти се беше мръкнало когато Джейк запали голям огън на плажа. Не беше лесно да намерят сухи клони и листа, но пък той беше пироман до мозъка на костите си и нямаше как да не се справи. Освободиха вожда на островитяните и го пуснаха да се прибере при племето си. Това беше своеобразен жест на добра воля.

   Елеонор лежеше на пясъка и слушаше вълните. Мелодията на водата, в съчетание с розовите багри на небето от залязващото слънце, я караха за пръв път да се откъсне от ужаса, който беше преживяла. Накараха я да забави темпото. Да си поеме дълбоко въздух и просто да прочисти ума си за няколко секунди. Тялото 'и се отпусна и тя мислено се върна назад, когато падна във водата по гръб. Безумната болка, която усети. Онзи миг, в който всяка кост в тялото 'и като че ли се чупеше многократно, докато не стана на прах. Изглежда водата някак я беше излекувала. Вдигна ръка, погледна пръстена си и се усмихна. Толкова много пъти я беше спасявал. Толкова много пъти я беше направлявал.

   Отново чу гърмеж на пистолет. Но много по- глухо. Защото беше в главата 'и. Споменът, в който видя как Ник се затичва към Тара и Лиза, за да ги предпази. Кръвта, която излизаше като фонтан от бедрото му. А преди няколко месеца не можеше да го търпи. Бяха съученици, които постоянно се караха. Докъде ги доведе съдбата!

   Екипът 'и! Боже, екипът 'и сигурно беше откачил! Джей беше извън себе си, нямаше две мнения по въпроса. Първо я държаха дълго време в Сърцето, а сега и това! Трябваше някак да се свърже с тях! Господи, дали бяха добре?! Някога беше готова да се съгласи и да избяга с Джейк. Да изостави всичко и да бъде свободна! С него! А сега мисълта колко много е наранила екипа си, карайки ги да се тревожат за нея, я ужасяваше! От тяхната липса, сърцето 'и се свиваше. Нейният екип! Нейното второ семейство!

   Нещо падна близо до главата 'и и прекъсна потока от емоции. Голям кокосов орех. Елеонор бързо изтри малката сълза, която напираше в окото 'и, и седна.

  - Извинявай, изпуснах го.
  - Явно рефрексите вече не работят като едно време.
  - Какво искаш да кажеш?- попита я Джейк, сбръчкал вежди. Елеонор се изправи.
  - Ами нали знаеш- аз се справих с островитяните, докато се измъкнеш. Тук си личи кой има повече опит с измъкванията. И кой със завързванията.

   Онези пламъчета отново забушуваха в очите на наемника. Джейк пусна демонстративно всички кокосови орехи, прескочи ги и застана пред нея. Близо, толкова близо, че гърдите им се докосваха. Въздухът им беше един. Топлината на тялото му я възпламеняваше. Тя прехапа устна и се вгледа в очите му. И двамата знаеха, че тя се шегува. Ръцете му се плъзнаха по ханша 'и бавно и деликатно. Следваха извивките 'и, карайки я да се задъхва от усещането. Кожата 'и приятно изтръпна под дланите му. Рязко я обърна с гръб към себе си и притисна тялото 'и още по- плътно към своето. Едната му ръка я придържаше здраво, положена на корема 'и. Другата му ръка обхвана черната 'и коса в опашка и дръпна главата 'и назад. Така имаше достатъчно добър достъп до врата 'и. Боже, усещаше собствения си пулс в ушите! Обожаваше да е толкова близо до нея! Устните му се плъзнаха на милиметър от кожата 'и нагоре до ухото 'и. Дразнеше я с дъха си, макар самият той едва да се сдържаше.