Елеонор: Мъката на затворниците

8 глава

   Около седем и половина сутринта Джулия Мавън вървеше по пистата, право към все още въртящите се перки на хеликоптера. Косата 'и се мяташе във всички посоки, създавайки илюзията, че всеки кичур е змия. Любимото 'и животно. Тя обаче беше съсредоточила погледа си върху по- големия си брат, който вървеше към нея. Зара беше до него. Лицето му, както винаги, беше самоуверено. А сега самодоволна усмивка беше изгряла на устните му, все едно беше постигнал нещо невероятно! Да, беше! Чудо беше как се хвърли от десетки метри след Пазителката на Водният пръстен, и не можа да я задържи!

  - Надявам се си си починал! Петте дни ще бъдат взети от отпуската ти- подразни го сестра му. Застана пред брат си и изтупа малко пясък от ризата му.
  - И ти ми липсваше.
  - Не ставай смешен и сантиментален!- махна с ръка сестра му и се обърна, за да вървят заедно към сградата на Сърцето.- Докато ти плува и се пече на тропическия остров, някой трябваше да поеме юздите тук. Разбрах, че Бикет я няма.
  - Когато съм паднал във водата съм загубил съзнание. Събудих се на онзи остров- обясни наемникът.- Ако имаш възражения или коментари, пробвай ти да скочиш да видим докъде ще я докараш!
  - Остров на близо 1000 километра далеч от мястото ти на падане- вдигна изпитателно вежда сестра му. Подлагаше на съмнение начина му на придвижване. Невъзможно беше за толкова кратко време да измине такова разстояние.- Вернучи се възстановява, дотогава аз съм начело.
  - Опазил ни Нором- смъмри братът.- А си мислех, че Жи Верн е строг.

   Коментарът му изпълни целта си да я подразни. Сестра му го удари по корема с опакото на ръката си.

  - Стегни се- смъмри тя.
  - Джулия, не съм ял от пет дни, а единствената вода, която можех да пия, беше от кокос. Ще се стегна веднага след като изям пет килограма пица. Давай по същество.
  - Вернучи иска да те види при първа възможност, още е в интензивното.
  - Не си загазил- вметна бързо Зара, като внесе малко светлина. Все пак Джейк го беше блъснал, когато нахлу в покоите му и видя... това чудовище, вързало неговата Черешка за онази ужасна маса, готов да я...! Сви юмрук в яда си. Малко му беше като си удари главата в ръба на онзи скрин. Но те не знаеха това. По- вероятно беше, че Вернучи не го упреква за дето е изгубил наследницата.

   Сестра му спря и с това накара и брат си да спре. В изражението 'и се виждаше, че има да му казва още нещо. Но, противно на обичайното, тя не намираше думи.