Елеонор: Мъката на затворниците

3 глава

   Джъстин Дей беше в тренировъчната зала на Старата централа на ГНЦ и удряше по черната боксова круша. От тялото му се стичаха капки пот. Светло кестенявия му бретон беше залепнал за челото. Дори шортите му бяха просмукани от пот и вече напълно мокри. Бързо подскачаше и удряше по крушата. Мускулите му горяха. Лицето му беше зачервено. Още няколко бързи удара.

   Разбираше защо Елеонор го правеше. Наистина пречистваше ума. А в неговия случай помагаше и за лекуване на нервите. Пет дни минаха откакто за последно видя най- добрата си приятелка. Последно я видя да пада от самолета им право във водите на Атлантическия океан. И какво направи ръководството на ГНЦ?

   Назначи други екипи да водят издирването, а на него забрани дори да пита за информация. И защото всички бяха наясно, че като дясната ръка на Елеонор Бикет, се съобразяваше с правилата на ГНЦ не по- малко от нея. Което значи, че те бяха повече препоръчителни, отколкото задължителни, управата на ГНЦ забрани достъпа му до информация. На него и на всички от екипа им. Само че Сара Фидел също си беше бунтовник по душа, и не приемаше забрани. Тя си беше дигитален магьосник, и отново се прояви като такъв. Като заобиколи тактично това ограничение.

   Джъстин започна да блъска още по- силно по крушата. Вдигна крак и ритна.

   Управата очевидно не ги подкрепяше. Още от самото начало ги бяха хварлили в дълбокото. Бяха им назначили мисията да отидат до Южният полюс, да търсят книга, която очевидно не съществуваше от известно време. Информацията им беше напълно ограничена. А след това Елеонор беше почти убита, и той беше онзи, който без позволение отнесе тялото 'и до свещеното езеро при библиотеката под централата.

   Още една поредица от бързи удари. Изръмжа гневно!

   През цялото време и той и капитанът му знаеха, че има нещо нередно с борда на директорите на ГНЦ! Което съвсем красноречиво се виждаше сега. О, да, те бяха напълно забранили и на семейството на Ели да пътува. Не беше изненада, че Сара, Лиза и Ник бяха приети в екипа им, макар да бяха арийци. Но те имаха много подръжници и доказани заслуги. Така че ако бордът не беше потвърдил участието им в екипа, щеше да си навлече гнева на много наследници.

   Вратата към коридора се удари силно и със замах. Нямаше много възможности за хора, в цялата централа, на острова, бяха само те. Джъстин се обърна. Задъхана от бягането стоеше пряката наследница на Лемурий, пазителката на Земният пръстен. Закима, защото едва си поемаше дъх.