Елеонор: Мъката на затворниците

18 глава 1 част

   Ъперкът. Юмрукът на опонента му се заби право в далака му. Противно на всички инстинкти и сигнали, които тялото му предприемаше, разумът му надделя. Хвана опонента си за тила и го натисна надолу, докато бързо вдигна коляното си. Ударът беше силен. Двамата се отдалечиха един от друг със залитане. Телата им лъщяха от пот.

   Джейк избърса кръвта от сцепените си скула, вежда и устна. Опонентът му беше един от обучаващите се в тренировъчната програма- последна година. Младежът щеше да стане отличен войник. И очевидно имаше умения.

  - Изморих ли те, старче?- пошегува се момчето с рижа коса и пъстри очи. Старче?! Имаха две години разлика.
  - Ще ти се- усмихна се криво Джейк, разтърсвайки крайниците си.

    Засилиха се един към друг. Наемникът се хвърли върху другия мъж, повали го на земята, заби лакътя си в него и ги преметна така, че той да е отгоре. И направи ключ, хващайки единия му крак, ръка и главата му. Ако натиснеше още малко, можеше да направи един голям човешки брецел.

  - Какво по...

   Спарингът им беше прекъснат от Ригел, който влезе в тренировъчната зала. Джейк хвърли поглед към колегата си наемник, който не изглеждаше изненадан от това, което вижда. Отпусна хватката си и се изправи, давайки възможност на опонента си също да се изправи на крака.

  - Ако Зара...
  - Какво искаш, Ригер?- попита чернокосият мъж, с гръб към Ригел. Рязко клекна, след като дебелият крак на опонента му едва не му отнесе главата. Другият мъж произнесе с устни "Да спрем?", но Дрейк поклати отрицателно глава. Нямаше да спира спаринга си, заради този глупак! Дразнещ като обрив глупак!
  - Да ти напомня, че има събрание на наемниците. След 10 минути- натърти наемникът с индигова коса, и не спря дотам.- Сестра ти държи да присъстваш, след като толкова време си се мотал на плаж, за разлика от нас.

   Джейк стисна юмрук и се обърна рязко към Ригел, за да се заяде с него. Не му се отдаде тази възможност, защото беше ударен толкова сериозно, че буквално видя звезди посред бял ден. Главата му отскочи силно встрани, а земята се оказа по- близо отколкото очакваше.

  - Ма*ка му!- беше последното, което чу, преди тъмнината да го обгърне неочаквано бързо.

   Тялото му падна на земята, макар рижият войник да се опита да го хване. Войникът клекна и започна да бие леки шамари на Джейк Наказателят с надеждата да го събуди. И с всеки шамар, главата му изглеждаше все по- отпусната. Не отговаряше на повикването. Изглеждаше умрял.