Елеонор: Мъката на затворниците

4 глава

   Елеонор София Бикет все още беше облечена с дългата черна копринена рокля от... бала на Вернучи. И също като по филмите пред очите 'и като на лента минаха всички спомени. Как я държаха с дни в килия и 'и пускаха ток. Унижението, когато я показаха на всички, а около китките и врата 'и бяха сложили специални вериги, които пускат ток, направени като бижута. Водата, която извираше от пръстена. Тя не можеше да се измъкне от масата за мъчения на Жи Верн. Лиза и Техекули. Бягаха по стълбите в тайния тунел. А след това беше взела ножа от колана на Елизабет и беше послушала онзи дълбок инстинкт, който всеки път я насочваше в трудни моменти. Беше порязала дланта си и сля стихията от пръстена с тази на околната среда. Усети силния прилив на енергия, когато допря окървавената си длан в пръстена. И хаосът. Спомни си как виси от самолета. Очите на Джъстин. Пръстите му на сантиметри от нейните. Сантиметрите, които ги деляха се усещаха като километри. Падането. Стисна очи, сякаш да се подготви отново за удара с водата.

   Сухотата в устата 'и продължаваше. Опита се да навлажни поне устните си, но опитът беше отчайващ.

  - Жадна ли си?- попита Джейк.
  - Тук да не би да предлагат рум сървиз?
  - Оказа се, че местните не знаят за правото на вода гарантирано от Хартата за правата на човека- заговори наемникът напълно сериозно, докато с глава търсеше нещо зад нея. Когато завърши изречението чаровно 'и се усмихна. Боже, тази усмивка!- Или други права на човека като цяло.
  - Хартата? Ти шегуваш ли се?!
  - Е, научих ги на прости команди по трудния начин.- Тази усмивка беше самодоволна и дръзка. Също като него. А след това започна да вика.

   Елеонор се ококори и премигна няколко пъти, но това 'и действие така и не проясни нещата. Два бяха възможните варианти- Джейк си беше загубил напълно ума (малко вероятно, но все пак не невъзможно) или действително знаеше какво прави (което сега изглеждаше също толкова възможно, колкото първото). Огледа се бавно първо наляво, после надясно. Той продължаваше да издава един и същ равен гърлен звук, подобен на вик. Към момента везните клоняха към вариант първи. Джейк спря, издаде устни напред и примляска. И нямаше как това да не я разсмее. Ситуацията. Физиономията му. Идеята, че коравосърдечен наемен убиец излиза от обичайното си амплоа и прави такива мимики. Беше абсурдно! Джейк се загледа в нея сериозно. В погледа му имаше някаква искра. Наслаждаваше се на смеха 'и. Защото знаеше, че най- важното беше, да цени всеки миг с нея. А такива мигове бяха рядкост! О, Свети Стихии, Братя и Пръстени, искаше да прекара вечността така, докато я гледа как се смее на физиономиите му. Е, може би без въжетата и пленничеството.

  - Извинявай, ти да не би в свободното си време да практикуваш монголско гърлено пеене?- попита през смях наследницата.
  - Леле, разкри моята дълго и добре пазена тайна.- Пошегува се наемникът. Усмивката му и погледът едновременно игрив, но и пълен с топлина и любов, едва не я разтопи.- Мислиш, че се шегувах ли?

   Норомбът кимна по посока на джунглата. От там излезе малко мургаво момченце, което носеше голям кокосов орех, върхът на който липсваше. Имаше препаска от няколко листа на кръста си, косата му беше разпиляна навсякъде. Носеше пробития кокосов орех като внимаваше да не излее съдържанието вътре. Елеонор беше впечатлена. Детето стигна до тях и чернокосият мъж кимна към нея, за да покаже на момчето кой има нужда от водата. Големият орех беше точно под носа на Елеонор, а течността върте не беше вода, а кокосово мляко с остър аромат и вкус на кокос. Но беше течност, а тя вече разбираше как се чувстват пресушените стафиди!

   Когато изпи течността, с помощта на момченцето което придържаше кокоса, му кимна и му се усмихна. Детето се обърна за потвърждение към чернокосият мъж и едва когато получи потвърждението му, побягна по пясъка към джунглата, с празния кокос.

  - Заклевам се измъкнем ли се от тук ще изпия три кани с ледено студена вода наведнъж и ще изям три фамилни пици!
  - Благодаря ти! Чак съм щастлива, че не си се побъркал с това представление, което ми изнесе. Как си ги научил на тези неща за три дни?
  - Четири дни. Ами нека да кажем, че допълнителните въжета са защото се отвързвах и отивах да търся вода и храна.
  - Прощавай Худини- с насмежна каза наследницата.
  - Мен ли наричаш Худини? Ти постоянно намираш начин как да избягаш, когато те залавяме!
  - Така е, затова ви е време да се откажете от преследването и залавянето ми.
  - При други обстоятелства бих казал, че изваждаш късмет. Но не и ти. При теб са умения.
  - Това комплимент ли трябва да е, г/н Джейк Наказателят?
  - Ирония ли усещам, г/це Бягство от затвора?
  - Признай си, че това беше нещото, което толкова те заинтригува в мен. Това, че винаги ти се изплъзвам!
  - Не беше само това- поклати глава Джейк. "Когато ме заинтригува дори не знаех коя си"- помисли си.- Да чуем специалиста- ти как би се измъкнала? Впрочем, изненадан съм, че още не си. Будна си от вероятно половин час.
  - Ще изчакам да падне нощта. Лианите около ръцете ми са стегнати, но не са като вашите окови. Мога да извадя ръката си.
  - Похвално. Приличен план- закима Джейк.- Ще използваш прикритието на нощта, за да не те забележат. Е, не е толкова впечатляващ като да се хвърлиш от наблюдателна кула или да излезеш на покрива на движещ се влак, но пак е нещо.
  - А ти какво би направил?- вдигна изпитателно вежда Елеонор.- Доколкото ми е известно твоят опит е по- скоро със завързванията, а не с бягствата.

   Джейк самодоволно се усмихна, когато чу думата "завързване", а Елеонор завъртя очи и започна да клати глава. Някои неща явно не се променяха, и това в определени случаи, беше хубаво.

  - О, ще те изненадам.